Кафе по виенски

"Кафето във Виена не e нито по-ароматично, нито по-вкусно. Няма и тайна рецепта по която да се приготвя.."

Текст: Списание "Виена нашият град" / 2011

• 3 9
• Докладване

ПЪРВА ВЕРСИЯ
През 1640г. в село Кулчици се ражда Кулчицкий. В края на 1660-те години, той попада в плен на турците, изучава езика и културата им, а след освобождението си, се мести във Виена.
В решителния момент за обсадата на Виена през 1683г. Кулчицкий, преоблечен в турска униформа, внедрява съюзническа войска и помага на обсадения град.През 1684.г го провъзгласяват за почетен гражданин на Виена.

За награда той поискал да му предоставят 300-те чувала кафеени зърна, които били открити в изоставен влак. Юрий Кулчицкий бил един от първите рекламисти в света, лично пропагандирал употребата на кафе, разнясайки го по улиците на града, облечен с турски дрехи.През 1684г. той издава мемоарите си, които тутакси се превръщат в бестселър из цяла Европа.

На 13 август 1684г. Кулчицкий открива първата кафетерия във Виена. Украинецът съумява да адаптира турското кафе към европейския вкус, добавяйки в него захар и мляко. По указ на императора Ю. Кулчицкий пожизнено се освобождава от данъци.Умира на 20 февруари 1694г, а през 1962г. виенчани кръщават улица на негово име и изграждат паметник.

• 4 6
• Докладване

ВТОРА ВЕРСИЯ
Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Георг Франц Колшицки, който бил в служба на кайзера, получил за своите заслуги по време на военните действия чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност. Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.

• 2 7
• Докладване

ТРЕТА ВЕРСИЯ
Една друга история, базирана на исторически сведения и факти, разказва, че първото кафене в града било открито от арменеца Йоханес Деодато, таен агент в императорския дворец. На него била дадена първата привилегия да прави и продава кафе. На „Ротентурмщтрасе” в близост до катедралата „Св. Стефан”, където той избрал да отвори заведение и до ден днешен има кафене – „Даниел Мозер” (Cafe Daniel Moser). Ако някога го посетите, обърнете внимание на посвещението изписано на стената в негова чест.

• 2 6
• Докладване

Не съм фен на виенското кафе, а на еспресото. За кой да е вид кафе, обаче, предпочитам определението "ароматно", а не "ароматично".
Звучи ми твърде химично, физично, технично, направо механично. :)

• 2 10
• Докладване

До коментар [#5] от "Bramasole":

Права си, и на мен думата ми звучи малко странно.

• 0 6
• Докладване

А за Виенската КИФЛА - К'ВО ЩЕ кажеме???
Лала Ланд , ако си ходила някога у Виена - значи аз съм папуас - май?!

• 1 5
• Докладване

Да ми прости Господ, ама във Виена нищо кой знае какво в областта на кулинарията и напитките няма, става дума за оригинално виенско/австрийско постижение, с изключение разбира се на някои бири, нещо типично не само за тях.
Но трябва да се отрбележи, че са запазили един стил да не притесняват хората и да им досаждат, независимо дали стоят на едно кафе или поръчват като за световно и това е много приятно.
Иначе е много спокоен град, с отличен градски транспорт, прилични училища и университети и нормални размери, което го прави наистина добър за живеене.

• 1 7
• Докладване

До коментар [#8] от "tsvetko_51":

Не познавам Виена. Но виенските кафенета не са ли по известни с тортите и сладкишите ? Според това което съм чувал, от там им идва репутацията. Защото ако става въпрос само за кафето, под каквито и да е форми, италианците са си номер едно.

• 5 3
• Докладване

До коментар [#5] от "Bramasole":

И някак твърде натоварено... лингвистично.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#10] от "abdelhaqq":

И еспресото е "натоварено", и механично, като технология, и "химично" поради процеса на екстрактиране. Първите машини (1901, индустриално от Павони 1905) са били с механична ръчка за буталото което е създавало налягането за горещата вода минаваща през тръбичката до филтъра с кафето, оттам "пресовано', "изтискано" :-) Е, американците си позволяват лингвистичното "експресо" в смисъл на индивидуално.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#6] от "bee":
До коментар [#10] от "abdelhaqq":
До коментар [#11] от "daskal1":

Със сигурност кафето не трябва да се пие "автоматично", т. е. "между другото", без да му се наслаждаваме изцяло. Харесвам градацията в определението на Чандлър в "Дългото сбогуване" - "Много кафе. Гъсто, силно, горчиво, вряло, безмилостно, жестоко. Жизненият сок на изморените мъже.”

• 0 3
• Докладване

До коментар [#8] от "tsvetko_51":

Не съм съгласен. Виенската кухня е събрала кулинарни образци от всички земи, които Хабсбургите са владели. От виенския шницел, който е от Милано, през чевапчичи (кебапчета) от Босна, татарски бифтек и кнедли от Чехия, гулаш от Унгария та чак до любимите ми дебреценски, виенски и десетки други наденици с чудесна картофена салата (без майонеза), свински джоланчета в Швайцер Хаус, ох потекоха ми лигите, супа с кнедли от черен дроб - местния бульон трезве, и още една наденица, която трябва специално да се отбележи - Kaesekrainer, наричана от виенчани с любов Еitrige (гнойница), която е пълна с кубчета сирене и като я боцнеш с вилицата и цвърка.
Хлябовете и сладкишите са отделна планета, за тях изобщо няма какво да говорим. Също така във Виена е най-добрия италиански сладолед извън Италия, на много места дори по-добър от този в Италия. И отгоре на цялата тази традиционна кухня, във Виена има забележителни индийски, виетнамски, китайски и други етнически ресторанти, които са наистина много, много добри.
Прискърца ми стомахът направо, трябва скоро да се разходя до Виена отново.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#8] от "tsvetko_51":

Не съм съгласен. Виенската кухня е събрала кулинарни образци от всички земи, които Хабсбургите са владели. От виенския шницел, който е от Милано, през чевапчичи (кебапчета) от Босна, татарски бифтек и кнедли от Чехия, гулаш от Унгария та чак до любимите ми дебреценски, виенски и десетки други наденици с чудесна картофена салата (без майонеза), свински джоланчета в Швайцер Хаус, ох потекоха ми лигите, супа с кнедли от черен дроб - местния бульон трезве, и още една наденица, която трябва специално да се отбележи - Kaesekrainer, наричана от виенчани с любов Еitrige (гнойница), която е пълна с кубчета сирене и като я боцнеш с вилицата и цвърка.
Хлябовете и сладкишите са отделна планета, за тях изобщо няма какво да говорим. Също така във Виена е най-добрия италиански сладолед извън Италия, на много места дори по-добър от този в Италия. И отгоре на цялата тази традиционна кухня, във Виена има забележителни индийски, виетнамски, китайски и други етнически ресторанти, които са наистина много, много добри.
Прискърца ми стомахът направо, трябва скоро да се разходя до Виена отново.

• 1 1
• Докладване

До коментар [#13] от "SCROTUS":

Радвам се че ви харесват.
Аз съм добро прасе и всичко ям, но с малки изключения, изброените ястия не пораждат у мен такива мераци.
В това отношение съм голям привърженик на нашата кухня, която е много богата на всякакви аромати, подправки и е резултат на силно близкоизточно влияние.
Но на колкото хора, толкова вкусове и наздраве. Скоро ще бъда отново във Виена и макар и с огромно удоволствие, ще опитам нещо от изброеното.

• 0 0
• Докладване