23 септември на гарата в Монтана.
Всеки учил история по времето на социализма ще се сети за историята на поп Андрей, който в решителен миг от септемврийското въстание, пристига на гарата в Монтана (тогава Фердинанд, а по-късно Михайловград) с влак, пред който има вагон с картечница.
Благодарение на неговата поява, градът пада в ръцете на комунистити, организирали септемврийското въстание, или преврат, зависи кой разказва историята.
На 23 септември (денят, в който се отбелязваше Септемврийското въстание, до преди 28 години) се оказах в Монтана и не се сдържах да отскоча до гарата, където има реплика на историческия влак. 
Ако използваме днешната терминология, историята с поп Андрей си е типична фалшива новина, или с други думи казано, удобен мит. Появяват се дори данни, че въпросният духовник е бил ни повече, ни по-малко хитър спекулант. В интерес на истината нищо за поп Андрей не се споменава на паметната плоча пред локомотива. 
Самият монумент изглежда изоставен, стъклата са прашасали, едно от тях дори е счупено. Нищо не подсказва, че някога това е било място за поклонение. 
В доста по-добро състояние е монументът вблизост, който отдава почит на част от убитите след потушаването на въстанието/преврат жители на град Фердинанд. Това става на 11 октомври, когато организаторите на заверата - Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов вече са в безопасност - в Сърбия, където позорно избягват, като усещат на къде отиват нещата. 