Този дворец е резиденция на дожите (управителите) на Венецианската република до нейния крах през 1797 година при завладяването ѝ от Наполеон.
Този дворец е резиденция на дожите (управителите) на Венецианската република до нейния крах през 1797 година при завладяването ѝ от Наполеон. На балкона дожите са излизали и говорили на своя народ. 
Вътрешният двор на двореца, на заден план се вижда куполът на базиликата "Сан Марко". 
Златното стълбище, наречено е така поради позлатения си свод. 
Всички зали имат богато украсени тавани с позлатени орнаменти и фрески, както и големи картини по стените от големите венециански художници, между които Тициан, Тинторето и Веронезе. 
Фреска на Веронезе. 
Мостът на въздишките има два коридора, единият свързва залата за разпити със стария затвор, а другият води до изхода на двореца. Получил е поетичното си име от Лорд Байрон, защото се предполага, че осъдените са въздишали, когато са поглеждали през зарешетените прозорци към небето и морето. 
През решетките на прозорците не се вижда почти нищо. 
Обективът има по-големи възможности. 
Надолу по стълбите се слиза до килиите на затворниците, отделени една от друга с решетки, казват, че тази е килията на Казанова. 
Това е Голямата зала на Великия съвет, в нея 2000 венециански благородници са обсъждали законодателната политика и се любували на разкоша на Венецианската република, залата е дълга 53 метра и широка 25 метра. В дъното се вижда картината на Тинторето "Раят", която с размерите си от 22 на 9 метра е най-голямата картина в света. 
"Страшният съд" на Якопо Негрети. 
"Мадоната с младенеца" на изхода. 