Теснолинейката е голяма атракция и по нея пътуват освен местното населения много туристи, приключенци и любители на планината.
Историята. 15 юли, слънчев понеделник в който приятели бяхме решили да се разходим из Родопите. Събуждам се в 5:30ч. и след проверка на маршрута и багажа случайно откривам, че в 0:04ч. на сайта на БДЖ е обявено, че теснолинейката с която бяхме решили да се върнем е отменена и ще бъде обслужена с автобус. Първоначалните планове за преход отпадат, защото макар никъде да не е упоменато осъзнаваме, че до изходния ни пункт – гара Цветино, няма път по който автобусът да стигне и няма да можем да се приберем. Добре, ще се разходим около най-високата гара на Балканите – Аврамово. Пътуваме с живописното влакче на отиване, разхождаме се и блажено лежим на хамаци. Проблемът. Сигурно очаквате, че ще критикувам отмяната на влака, или лошите условия в автобуса на връщане. Не, точно – всъщност информация имаше, автобусът, който заместваше влака на връщане не беше зле – 3*, със силен климатик, местата като че ли по късмет винаги бяха точни или 1-2 по-малко. Всъщност, условията за пътуване бяха доста прилични, с един голям пропуск. Возилото, с ДК № РА0237ВТ не разполагаше с обезопасителни колани. За 5 часовото пътуване по целия маршрут през който на пътуващи им прилошаваше от завоите, препълненото ПС представляваше риск за пътуващите. Както знаете, след трагичния инцидент край Своге миналата година бяха приети промени в Закона за автомобилните превози - чл. 7б, ал.3 изясняващи задължителния статут на обезопасителните колани в сила от 28.06.2019г.. Въпреки повече от половингодишния гратисен период, очевидно тази "екстра" не е била зачетена като важна от фирмата превозвач. Защо е необходимо? Пътувам често и напоследък даже забелязвам тенденцията при някой фирми, шофьорът да известява всички пътуващи да поставят своите колани и дори да помага на възрастни хора. Макар дискусията "за" и "против" коланите да е приключила с приемането на измененията в ЗАП, струва ми се за належащо да отбележа нещо важно. Избирайки да пътуваме с автобус и поставяйки своите колани ние имаме пълната свобода да се наслаждаваме на пътуването, без значение от пътната обстановка. И в крайна сметка, истината е, че този колан те задържа за седалката, при злополучен инцидент, свеждащ травмите до голяма степен. Изводът Тъжно и плашещо е, че в България законите, свързани с безопасното движение по пътищата се пишат с кръв и въпреки това не се спазват. Едва ли щеше някой да разбере за това неспазване, ако не беше станал инцидент не дай си Боже. След публикации в медиите от миналото лято, как автобусите ще пътуват оборудвани с колани от септември 2018г., ставаме свидетели на превоз от държавен оператор, какъвто е БДЖ, 10 месеца по-късно без никаква индикация за осъзнаването на цената на човешкия живот. Теснолинейката е посещавано място от туристи и любители на планината, бих казал едно от бижутата на родната железница, дори при форсмажорни обстоятелства като обслужването на влак с автобус не е допустимо животите на десетки деца с техните семейства да бъдат застрашени. Остават въпросите: Защо държавата не спазва собствените си закони в лицето на БДЖ. И колкото билет за влак за 1.95лв. ли е скъп човешкия живот? Снимката е направена след пристигането на автобуса пред гара Септември. Автобусът не разполагаше с колани.
