Патлейнският манастир

karabastun

Патлейнският манастир

Патлейнският манастир "Свети Пантелеймон" е средновековен православен манастир. Представлява археологически обект, част от наследството на Втората българска столица Преслав.

  • Патлейнският манастир "Свети Пантелеймон" е средновековен православен манастир. Представлява археологически обект, част от наследството на Втората българска столица Преслав.

    Манастирът е разположен на територията на поддържан резерват Патлейна в Драгоевска планина, високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав и 2,5 km от външната крепостна стена на старата столица.
    Патлейнският манастир "Свети Пантелеймон" е средновековен православен манастир. Представлява археологически обект, част от наследството на Втората българска столица Преслав.<br /><br />Манастирът е разположен на територията на поддържан резерват Патлейна в Драгоевска планина, високо на десния бряг на река Голяма Камчия и на около 6 km южно от Велики Преслав и 2,5 km от външната крепостна стена на старата столица.
  • Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен, с керамични и стъкларски работилници. Разкрита е и вкопана в земята гробница.
    Патлейнският манастир е представлявал комплекс от кръстокуполна църква, жилищни и стопански сгради. Оформени са три двора – съответно молитвен, жилищен и стопанско-производствен, с керамични и стъкларски работилници. Разкрита е и вкопана в земята гробница.
  • Църквата е преустройвана. Първоначално е била кръстокуполна с притвор и една апсида с обща дължина 12,60 м и четири свободни подпори за поддържане на купола. След преустройството се подсилват страничните стени. Изградени са две странични апсиди към олтарната част, а към западната фасада са прибавени две правоъгълни помещения.
    Църквата е преустройвана. Първоначално е била кръстокуполна с притвор и една апсида с обща дължина 12,60 м и четири свободни подпори за поддържане на купола. След преустройството се подсилват страничните стени. Изградени са две странични апсиди към олтарната част, а към западната фасада са прибавени две правоъгълни помещения.
  • На няколко метра северно от църквата и ниско под нея се е намирала монашеската крипта с шест зидани гробни камери.В сградите оформящи двора са се помещавали килиите на монасите, а в приземията са били складове и ателиета за керамика.
    На няколко метра северно от църквата и ниско под нея се е намирала монашеската крипта с шест зидани гробни камери.В сградите оформящи двора са се помещавали килиите на монасите, а в приземията са били складове и ателиета за керамика.
  • Според някои изследователи манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава, като в него са творили кирило-методиевите ученици Климент и Наум, създали тук Преславската книжовна школа. Предполага се че на това място през 907 г. се замонашава и умира Св. княз Борис I.
    Според някои изследователи манастирът е бил важно книжовно средище по време на Първата българска държава, като в него са творили кирило-методиевите ученици Климент и Наум, създали тук Преславската книжовна школа. Предполага се че на това място през 907 г. се замонашава и умира Св. княз Борис I.