"Света Богородица" е православна църква в Стария град на Пловдив, катедрален храм на Пловдивската епархия на Българската православна църква
На мястото, където днес се намира катедралната черква "Успение Богородично", още през ІХ–Х в. е имало християнско светилище. За църква "Света Богородица" във Филипопол споменава Никита Хониат: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на Третия кръстоносен поход. Впоследствие сградата била преиздигната. Към 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, по-голям, изцяло каменен храм.
За това свидетелства мраморна плочка с български надпис, взидана над северната църковна врата: "почнато съгр. на 25 ап. 1844".Според султанския ферман за учредяване на Екзархията (1870):
"махалата Света Богородица, която е в собствено града Филипопол, ще влезе в Българската екзархия".Църквата е с размери 32 м на 17 м и представлява трикорабна базилика, чиято основна част (наосът) е разделена на три кораба от два реда колони (дванадесет на брой), завършващи с пищни капители в стил барок и свързани една с друга посредством арки.
