Дълга нощ, млечносиво небе през деня, под което по-голяма част от пейзажа наоколо е в черно-бяло. Когато си представим как би изглеждал светът край нас без коледната украса, лесно ще разберем защо най-често срещаният цвят в нея е червеното.
Дълга нощ, млечносиво небе през деня, под което по-голяма част от пейзажа наоколо е в черно-бяло. Когато си представим как би изглеждал светът край нас без коледната украса, лесно ще разберем защо най-често срещаният цвят в нея е червеното.
И след елхата най-известното растение по това време на годината е коледната звезда. В естествена среда тя расте в Мексико като храст, който обаче доста се различава от саксийните цветя, които се продават в края на годината. Растението е било познато още на ацтеките, които го наричали Короната на Андите и го използвали за приготвяне на лекарство и за получаване на червена боя.
Според легендата преди стотици години бедно мексиканско момиче поискало да поднесе дар на Христос в навечерието на Коледа, но тъй като нямало нищо, оставило пред олтара само няколко семена. Веднага след това от тях израснало цвете с красиви червени листа, което нарекли Цвете на святата нощ.
В началото на XIX век представителят на САЩ в Мексико Джоел Поинсет (Joel Poinsett) занесъл дивото цвете в родината си, където започнали да го култивират. В негова чест растението е наречено поинзеция (Poinsettiа).
Във вида, познат ни днес, ботаниците го селектират от началото на XX век, след което започва и големият му търговски успех. В САЩ дори има и специален ден на Коледната звезда – 12 декември. Дълго време и дивите, и оранжерийните коледни звезди са само червени, после в лабораториите получават и други цветове, но и досега най-продавана си остава алената звезда.
Всъщност това, което изглежда като цвят, е т.нар. прицветие – горните листа около същинските цветчета. Истинските венчелистчета на поинзецията са малки и бели.
От фирма "Плантава" обясняват, че делът на продаваните звезди, различни от червената, е много малък. От една страна, в магазините не искат да ги зареждат, тъй като се притесняват, че няма да продадат другите цветове.
От друга, много хора дори не знаят колко много разновидности освен червената звезда има и затова традиционно си търсят само нея. Често те дори се учудват, когато влязат в разсадника и видят розови, кремави и бели звезди, разказват от оранжерията.
Цветовете на коледната звезда варират от нюанса на арктическо бяло през пъстрите розово-бели от сорта Picasso до тъмновишневи с оттенък на червено вино. 
В общинската фирма "Озеленяване" ни показват един от най-красивите двуцветни сортове – Sonora white glitter, с червени цветове, напръскани с бяло. Според някои изчисления всяка година около Коледа се продават над 200 млн. коледни звезди по целия свят.
В развитите страни е практика вече на цветята да се гледа като на кетъринг за събитие, казва Георги Острев от "Озеленяване". Когато има празник, се купуват цветя, които след това просто се изхвърлят. За България няма статистика колко са продажбите на поинзеция, но от разсадниците у нас казват, че все по-голяма част от продаваните цветя са български.
Допреди години основните продажби са били на вносни цветя, главно от Холандия. Георги Острев обяснява, че вносните цветя не могат да издържат дълго време, тъй като средата, в която се гледат там, е коренно различна от тази, в която попадат у нас.
В разсадниците в развитите страни температурата и светлината са точно определени градуси и часове, като светлината често е изкуствена, а цветята се торят силно с изкуствени торове.
Затова когато си купим такава звезда, коренно различната й нова среда при нас я стресира и тя бързо умира. Острев казва, че не е проблем цветето да се поддържа и за следващи години, а грижите по него не са толкова сложни.
Най-важното е да не изнасяте цветето на студ, защото умира бързо. То се чувства най-добре при температура 15-20 градуса, край него не трябва да има източници на пряка топлина, пара (не бива да се държи близо до готварската печка например), няма да му понесе и ако е прекалено близо до студения прозорец или е изложено на преки слънчеви лъчи.
Полива се често, а ако въздухът в стаята е прекалено сух, можете да поставите наблизо чиния с вода. В никакъв случай обаче не оставяйте вода в паничката на саксията, защото много бързо хваща болести и паразити в корените.
След като минат празниците, към март листата му постепенно започват да падат, затова през пролетта се изрязва на около 5-10 см от саксията, в зависимост от това колко е голямо.
Оставя се на място без пряка слънчева светлина, най-добре на сенчест балкон, и се полива малко по-рядко. За да развие отново цветни листа на следващата година, се полива с тор, съдържаща азот, а към август-септември започва да му се слага и тор с повече калий.
Постепенно от всяка пъпка на стъблото започват да избиват разклонения. Оптималният вариант е да оставите пет, така и звездата ще е красива, и ще може да доставя хранителни вещества до всички разклонения. 
Още нещо важно – когато дните започнат да стават по-къси, цветето трябва да се прибере вкъщи и да не се държи на светло след 18-19 ч. вечерта, т.е. трябва да му се имитира естественият зимен ден.
Най-лесният начин е да се държи в стая, в която не седите вечер, или просто да го прибирате в тъмен шкаф. Ако спазвате всички грижи, и през следващите години можете да се радвате на коледната звезда, която постепенно ще заприлича на малък храст.
А ако я гледате наистина с любов, няма начин да не стане много по-красива от всички други, които можете да си купувате за по един сезон.