Едно от красивите места на България е Поломието. Така се наричат местата, където текат реките Лом – Бели, Черни, Малки, Баниски Лом и там, където те се вливат в реката Русенски Лом. Мястото е особено живописно. През годините реката си е издълбала пролом в скалите. Правила е красиви меандри. Заливала ги е през пролетните наводнения. Така те сега са една плодородна земя, земя, богата на различна растителност, птичи и животински свят. В скалите все още личат останките на някогашното морско дъно - вкаменелости на миди, рапани и др. Освен с природните си красоти Поломието е известно с многото си скални църки и манастири. От тях сега могат да се посещават Ивановските скални църкви и Басарбовският скален манастир.
Снимките от тази фотогалерия бяха изпратени от Георги Палов за рубриката "Голямата снимка", в която Дневник вече дава възможност за изява и на читателите. По преценка на редакторския екип те ще излязат като обикновена фотогалерия. Благодарим на Георги Палов и очакваме още негови фотографски попадения.
Едно от красивите места на България е Поломието. Така се наричат местата, където текат реките Лом – Бели, Черни, Малки, Баниски Лом и там където те се вливат в реката Русенски Лом. Мястото е особено живописно. През годините реката си е издълбала пролом в скалите. Правила е красиви меандри. Заливала ги е през пролетните наводнения. Така те сега са една плодородна земя, земя богата на различна растителност, птичи и животински свят. В скалите все още личат останките на някогашното морско дъно - вкаменелости на миди, рапани и др. Освен с природните си красоти Поломието е известно с многото си скални църки и манастири. От тях сега могат да се посещават Ивановските скални църкви и Басарбовския скален манастир.
На снимката: Гледка на влизане в с.Басарбово, посока от с.Иваново.
От паркинга над главите ни се издига величествена скала. 
По стръмна лъкатушеща пътека се стига до църквата. 
Входът към скалната църква. 
Гледката от Поломието е впечатляваща. 
Пътеката, която води до панорамната скала. 
Гледката от панорамната скала спира дъха. 360 Панорама може да се види тук. 
Скалата над паркинга 
Басарбовският скален манастир се намира недалеко от едноименното село Басарбово. То е разположено на около 10-на километра от г. Русе. Пътят, покрай коритото на река Русенски лом, те впечатлява с красотите си - отляво са скалите, от дясно е реката. Там в ливадата край нея се вижда възстановената и действаща мелница. Вървиш и сякаш природата те грабва: зеленина, спойното течение на реката, птичият "хор". Гледаш наоколо, а погледът ти е в далечината - там някъде в скалите трябва да е онова "чудо", наречено Басарбовски скален манастир - чудо, посещавано от мало и голямо, от близко и далече, от българи и много чужденци. От с. Басарбово и покрай коритото се стига до манастир. 
Човек е приятно впечатлен. За прииждащите туристи са оформени два паркинга, в скалата е издълбана съвременна тоалетна. 
В ляво са скалите. Те са варовикови и достатъчно меки. Човек може да забележи редица ниши, използвани за килии от някогашните монаси. В една от тях, жителят на селото Георги Цигуларов е нарисувал прочувствена картина: българска конница, надпис 1187 - годината на въстанието на братята Асен и Петър, с което се слага край на почти двевековното византийско робство. Вдясно е човек с вдигнат меч и горящ пламък, пламъкът на бунта. За съжаление меките скали и действието на атмосферният въздух са поизтрили картината. Нищо, така изглежда по-автентична. 
В манастирската обител се влиза през новоизградена арка. Там в двора му и високо в скалата се виждат част от помещенията на обителта. 
Над тях в дясно е друго неизползвано помещение. Явно ще да е било и то килия на някогашните монаси. А те са стигали до тях по тесни пътеки и импровизирани мостчета 
От входната арка по добре оформената пътека се навлиза в двора на манастира. Срещу теб е прекрасно оформен кладенец. Легендата говори, че той е изкопан от първия обновител на манастира - канонизираният по-късно за светец Димитър Басарбовски. 
След като игумен на манастира става архимандрид Виктор Мутафов започва обвоняването на обителта. Построени са нови приземни помещения 
Живял си Димитър като беден и скромен мирянин. Изхранвал се,като се грижил за селските говеда и овце. Заселил се в манастира. Съградил си стая в позабравена пустош. Легендата говори, че веднъж настъпил малки птиченца с единия си крак. Решил да го накаже. И тръгнал човекът бос с този крак и зиме, и лете. Когато не можел да се катери вече по стръмната пътека до килията си съградил една колиба, долу, недалеко от кладенеца. Дошло голямо наводнение. Помело колибата и собственика й. Така изчезнал Димитър. Съселяните му се почудили, почудили, пък си прибрали животните - всички били там. Нямало изчезнало. Следователно Димитър не бил откраднал нищо. Минало се не минало повече от месец и на едно сляпо момиче от село Червена вода му сe присънило сън, че ако си измие лицето с водата от кладенеца край реката, ще прогледне. Казало момичето на татко си и той запрегнал колата. Дошли хората късно вечерта. Разпрегнали каруцата и легнали да спят. По едно време на девойката й се допило вода. С напипване стигнало момичето до кладенеца. Пило от водата му. Слепите му очи го заболели. Наплискало ги с водата от кладенеца и о, чудо - прогледало. Започнало да гледа момичето. Гледало тук, гледало там и накрая погледнало към реката. А там светят кандила. Повикало татко си и му казало какво вижда, а той нищо не виждал. По предложение на дъщеря си навлязъл във водата на реката и там намерил тяло на човек, нетленното тяло на човек. … Дошли хора и от селото. Разбрали, че това е техният Димитър. Толкова праведно живял човекът, че след повече от месец под водата тялото му останало нетленно. Дълга е историята за пътешествията на това тяло. Сега ръката на светеца се намира в патриаршеската катедрала в Букурещ. Там хората ходят, целуват я и вярват, че тя им носи изцеление. Затова румънците смятат за покровител на своята столица свети Димитър Басарбовски. И сега в манастира всяка година идват много румънци. Тяхното присъствие е особено осезателно на общите ни християнски празници. Даряват хората много неща на манастира, какъвто е например кръстът в дъното на манастирския двор - там, зад кладенеца. 
За кладенеца на свети Димитър са новоизградените помещения към манастира, и стълбите, които отвеждат до манастирската скална черква и надясно към килията в скалите, която си е изкопал обновителят на Басрабовския манастир - монахът дядо Хаджи Хрисант. 
Изкачил се до манастирската черква посетителят вижда една издълбана в скалата площадка. Там в дъното й, според преданието е било ложето на първия обновител на манастира свети Димитър. И там пред иконите с образа му могат да се видят много монети от различни страни. Иска им се на хората да дойдат пак в това свято и вдъхващо сила място, затова и оставят монети. 
На Гергьовден всички гости на манастира бяха миропомазани. 
Икона на Св. Димитър Басарбовски 
Уникална по думите на монаха икона, скрита зад иконата на Св. Димитър Басарбовски 
Че как няма да дойдеш – тук всичко е красиво, подредено с вкус. Тишината сякаш нежно те обгръща. Можеш да си купиш и свещ да запалиш, и икони и картички за спомен да си отнесеш. И всичко това от оформеното, пак в скалите малко спретнато магазинче. От това магазинче си купих и книжката на архимандрит Виктор Мутафов, протосингел на Червенскта света митрополия: "Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе". Тя е издадена от "Дунав прес интернешънъл" ООД – Русе през 2000г. Добре подбран материал, богато илюстриран. Книжката ти дава отговор на много въпроси 
На голяма каменна маса в двора на манастира и сега по време на църковни празници се освещава курбан и вода.хората сядат на добре поддържана зелена площ. В дясно на тази маса е изграден висок зид. Там е бил някога входът към манастира, отначало хората са изкачвали по каменни стълби и са се спускали по такива, за да влязат в обителта. После, след коригиране на коритото на реката, а с това и избягване на наводненията, в зида е направена врата. Сега там има три чешмички 
Зад дарения дървен кръст е сградата, в която се намира една от канцелариите на русенския владика дядо Неофит, помещения за монасите, магерницата. Зад сградата е новоиздигната и недостроена още църква. 
По-нататък по пътеката е и килията на монах Хаджи Хрисант. Пред нея той си е поставил и паметна плоча. 
Вътре в килията човекът си издълбал и гробница в скалата. Направил си и кръст 
Там в гробницата, по негова заръка, след смъртта му през 1961г. са поставили мъртвото му тяло. В ляво над стълбите, водещи към гробницата разградски художник е изсякъл барелеф на дядо Хрисант. 
По пътеката до килията му, от лявата страна е възстановената килия на някогашните монаси. Сега тя е оформена като малко църковно помещение. 
Вдясно от възстановената килия е и новоизградената кула на манастира. Нейното строителство е субсидирано от бившия гл.архитект на г. Русе – Цв. Русинов 
Приятели, отидете в Поломието край г. Русе. Там ще намерите спокойствие, природни красоти и ще се заредите с енергията на миналото, енергията, която е крепила и се надявам още дълго ще крепи българския народ. 