На 25 юли 1946 г. на атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит. Тихоокеанският атол Бикини е известен с това, че по времето на студената война е изпитателна площадка, на която САЩ извършват в периода 1946 - 1958 година 23 експериментални взрива на ядрени и водородни бомби.
На 25 юли 1946 г. на атола Бикини САЩ извършват първия в света подводен ядрен опит. Тихоокеанският атол Бикини е известен с това, че по времето на студената война е изпитателна площадка, на която САЩ извършват в периода 1946 - 1958 година 23 експериментални взрива на ядрени и водородни бомби.
На снимката: Местните жители на атола Бикини са се събрали на открито за последната им църковна служба, преди да бъдат прехвърлени от американската флота на атола Ронгерик, на 109 мили.
Бикини е вече необитаван атол в Тихия океан, част е от Маршаловите острови.
Включва 36 острова (с обща площ от около 6 квадратни километра), обграждащи лагуна с площ 594,2 квадратни километра, превърната в ядрена площадка.
На снимката: Aмериканската армия помага на жителите на атола Бикини да се евакуират на борда на десантен кораб преди операция Crossroads.
Атолът Бикини през 2010 г. влезе в списъка на ЮНЕСКО с обектите от световното културно и природно наследство.
На снимката: Голдън Гейт пътува към островите Бикини за тестовете на атомната бомба.
На местен маршалски език бикини означава поле от кокосови орехи.
На снимката: Майор Томас Фереби (ляво) и капитан Кърмит Бейхан разговарят преди атомния експеримент. Фереби пуска атомната бомба над Хирошима, а Бейхан над Нагасаки.
През 1946 г., дни след първия ядрен тест на острова, в магазините на големите американски градове се появяват банските от две части, наречени бикини - на едноименния остров и в чест на успешния ядрен опит.
На снимката: Старши сержант Джеймс Гарнър от Лос Анджелис, Калифорния, с домашния си любимец, дакела Фритци. Кучето го придружава по време на мисията в самолета. Фритци има 100 летателни часа и е единственото животно във въздуха по време на операция 'Crossroads'.
Фотографи и наблюдатели на моста Маккинли гледат облака след взрива над атола Бикини в Маршаловите острови. 
С декрет на американския президент Хари Труман Бикини е избран за тестов полигон за ядрени опити. През февруари 1946 г. американски военни пристигат на острова и предлагат на местните жители да предоставят временно острова си на Съединените щати за извършването на ядрени опити "за доброто на цялото човечество".
На снимката: Огромен облак гъба се издига над атола Бикини в Маршаловите острови на 25 юли 1946 г. след атомния тестов взрив. Малките тъмни петна на преден план са кораби, които са били поставени близо до мястото на взрива, за да се тества какво ще се случи с флотилия от военни кораби близо до атомна бомба.
Взривената на 1 март 1954 г. водородна бомба под кодовото название Castle Bravo се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква повсеместно радиоактивно замърсяване. Взривът на Bravo надминава с 250% предвидените параметри и се равнява на 15Mt – експлозия 1000 пъти по-мощна от бомбата, взривена над Хирошима.
На снимката: Облакът се е разнесъл бързо, защото метеорологичните условия са били добри. Ударната вълна е била в радиус от три мили от точката на експлозията.
Bravo е най- мощната американска бомба и седмата по сила в света. Кратерът, оставен от експлозията, е широк 2 км. Огнената топка е била видима от 450 км разстояние.
На снимката: Тези и следващите две снимки са направени от кула на съседен остров на Бикини с дистанционно управление на камерата.
От радиоактивното замърсяване и последвалия fallout са засегнати жители на съседни острови и американски войници, базирани в района. Пепелта от термоядрения взрив посипва 23-ма японски моряци от рибарската лодка "Щастливия дракон 5", попаднала в заразената зона. Всички се разболяват, а един от тях умира през септември 1954 г. 
След инцидента с Bravo САЩ включват част от местните жители в таен експеримент, наречен Проект 4.1, предназначен за изследване на ефектите на радиацията върху хората. 
През 1968 г. САЩ обявяват Бикини за обитаем, а в началото на 70-те като част от експеримента канят малка група местни жители да се завърнат по домовете си.
На снимката: Моряци почистват палубата на Prinz Eugen в опит да намалят нивата на радиацията след ядрения тестови взрив. Десетки кораби са били в радиокативната зона.
През 1978 г., след независимо изследване, проведено от екип френски учени, хората са евакуирани отново поради опасно високото ниво на стронций-90, открито в кръвта им. САЩ предлагат $150 милиона като компенсации за щети, нанесени от ядрената им програма.
На снимката: Pig 311 е едно от 2500 животни оцелели на острова след взрива. Всички те са изпратени за изследване във Военноморския медицински изследователски център в Бетезда, Мериленд.
При операция по почистването на острова е отстранен повърхностен слой от 410 милиметра почва - представляващ милиони кубични метри радиоактивен материал, изключително труден за безопасно съхраняване.
На снимката:На морските обитатели в района са извършени над 5000 теста.
Опасността от радиация и липсата на инфраструктура не позволяваше на почитателите на подводния туризъм да се насладят на една от най-забележителните лагуни в Тихия океан.
На снимката: Д-р Егон Лоренц, отговаря за тестове в Националния онкологичен институт във Вашингтон. Той проверява първото поколение на мишка, която е оцеляла след атомната бомба. Около 120 мишки са били изследвани за ефекти след бомбата.
От 1996 г. на Бикини съществува туристически център за дълбоководно гмуркане. Като резултат от операция Crossroads - първите официално оповестени от САЩ ядрени опити, на дъното на лагуната край острова лежи единственият в света потопен самолетоносач – 300-метровия U.S.S. Saratoga, флагманският разрушител на японския имперски флот Нагато, участвал в нападението срещу Пърл Харбър, както и повече от 20 други бойни кораба, потопени при ядрените тестове. Лагуната изобилства с живот, защото от години риболовните траулери избягват този район.
На снимката: Д-р Лорън Доналдсън, директор на научни изследвания в Бикини, събира риба за изследване за наличие на радиация. Три години по-късно изследванията показали, че в растенията и животните все още има радиоактивни следи, а водата е безопасна.