С режима на Муамар Кадафи в Либия изглежда е свършено, а с това се поставя и край на най-дълго все още управляващ диктатор в света. С почти 42-годишен "стаж" либийският лидер беше еднолично начело със сериозна преднина в тази незавидна класация, която включва настоящи лидери на режими определени като "несвободни" според изследване за човешките права на "Фрийдъм хауз" и които са на власт от поне 20 години. Кадафи, вдъхновен от действията на египетския президент Гамел Абдел Насър, постъпва в армията, като на 27-годишна възраст застава начело на преврат срещу тогавашния либийски монарх. За следващите повече от четири десетилетия той е водил войни с някои от съседите си и е спонсорирал терористични дейности, но също така е развивал и активна африканска дипломация. 
Втори в класацията е камерунският президент Пол Бия, който е начело на африканската страна в последните 36 години. Бия получава престижно образование във Франция преди да се издигне в партията на тогавашния камерунски президент Амаду Аиджо, който го посочва за свой наследник. Бия става министър-председател на страната през 1975 г., а през 1982 г. - президент. Известен е с множеството изборни нарушения, като на изборите през 2004 г. например изгонва международните наблюдатели и плаща на свои наблюдатели, които заключват, че изборите са били честни и справедливи. 
Мухамед Абделазис (вляво) е президент на Западна Сахара от 34 години. Западна Сахара обаче не е получила международно признание и нейната независимост продължава да се оспорва от Мароко. Самият Абделазис, повлиян от идеалите на арабския социализъм, прекарва по-голямата част от ранната си кариера в борби за независимост срещу Испания и по-късно срещу Мавритания и Мароко. 
Али Абдула Салех управлява Йемен от 33 години, но протестите от Арабската пролет не подминаха неговия режим, като го принудиха да напусне страната. Салех, също като други арабски лидери, започва кариерата си в армията преди да се издигне до президент. Той е известен с това, че няколко пъти обявява, че няма да се кандидатира на следващите избори, след което променя намеренията си. 
Теодоро Обиан Нгуема Мбасого е начело на Екваториална Гвинея от 32 години. Той също минава през армията преди да извърши преврат. Сред неговите отличителни характеристики са огромното му лично богатство, което се оценява на около 600 милиона долара от сп. "Форбс", както и религиозния култ на личността, който той окуражава. 
Хосе Едуардо Дос Сантос (вляво) е президент на Ангола от 31 години. Неговата политическа кариера е изградена върху борбата му срещу португалската колониална власт в Ангола през 50-те и 60-те години. 
Зимбабвийският лидер Робърт Мугабе управлява страната от 31 години, докато самият той е на 81 години. Мугабе е един от героите от борбата срещу едноличната власт на белите в Зимбабве и лесно печели първите избори, но постепенно режимът му почва да клони към авторитарни методи. Към този момент неуспешна земеделска реформа и грешна финансова политика поставят икономиката на страната в много тежко положение. 
Върховният аятолах Али Хаменей е президент на Иран между 1981 г. и 1989 г., като след това заема сегашната си позиция. Хаменей изучава исляма, преди да се превърне в близък съветник на аятола Хомейни по време на иранската революция от 1979 г. Неговата подкрепа е решаваща за потушаването на протестите срещу преизбирането на Махмуд Ахмединеджад. 
Йовери Мусевейни е президент на Уганда от 1986 г. и главно действащо лице в продължилата пет години вътрешна битка за властта в страната. Неговите действия в Конго, както и продължаващата битка с бунтовници в северната част на страната, са причинили множество хуманитарни кризи. 
Блез Компаре управлява Буркина Фасо от 24 години, след като взема властта с преврат. Завършил е обучението си в Световния революционен център, построен от Кадафи. Тази година обаче метеж сред войниците в столицата Уагадугу постави властта му под въпрос. 
Омар ал Башир е президент на Судан от 1989 г., когато идва на власт след военен преврат след кариера в армията. Обвиняван е за гражданската война в Судан, която доведе до разделянето на държавата, както и за множество нарушения на човешките права в региона на Дарфур, заради които Международният наказателен съд издава заповед за неговото задържане. 
Идрис Деби е начело на Чад от 1990 г. Той е обучен в построения от Кадафи Световен революционен център и има дълга военна кариера, в която се отличава с успешни действия по време на конфликтите с Либия. През 1990 г. успява да вземе властта с преврат, но от тогава срещу него действат няколко различни бунтовнически фракции в Чад. 