Персийският килим произхожда от Персия, която от 1925 година се нарича Иран. Но по традиция продължава да се нарича персийски. Сред безкрайното разнообразие на килимите от Изтока репутацията на персийския килим е преминала през вековете. Тя е заслужена не само заради качеството на първоначално използваните текстилни материи, което е важно за продукцията, но също и на стародавния ръчен начин на изработка.
Персийският килим произхожда от Персия, която от 1925 година се нарича Иран. Но по традиция продължава да се нарича персийски. Сред безкрайното разнообразие на килимите от Изтока репутацията на персийския килим е преминала през вековете. Тя е заслужена не само заради качеството на първоначално използваните текстилни материи, което е важно за продукцията, но също и на стародавния ръчен начин на изработка. 
Ръчният начин на изработване на един персийски килим представлява подреждане на симетрични - на турските, и несиметрични - на персийските, гнезда от по-малко вълна или коприна върху мрежа от конци. 
Разположен върху вертикален стан с лице към тъкача, този килим поначало се изтъкава от памук, но понякога може да бъде и от вълна или коприна. След като веднъж вече е изтъкал един килим чрез кръстосването на мрежата от конци и вътъка, тъкачът прави редица от гнезда, като вплита по малко вълна или коприна върху две или четири мрежи от конци. 
След като един път гнездото е здраво притиснато, краищата на вълнените нишки се отрязват. След всеки ред тъкачът прокарва един или два конеца от вътъка и ги набива с гребена на тъкачния стан. 
Малко по малко килимът се разстила върху стана и в същото време се изработват мотивите чрез цветните нишки в редовете. Когато се завърши килимът, нишките се подстригват, за да се постигне исканата от клиента дебелина. Готовият килим от едната страна е по-тъмен, от другата - по-светъл. 
Килимите, направени преди 1800-ата година, се смятат за антични. Изработените между 1800 и 1920-ата година, са старинни, между 1920-а и 1980-а се наричат полустаринни, а след 1980-а – нови. 
През 1932 година един търговец и специалист по килимите от Изтока, по произход от Иран, на име Сюлейман Самани отваря в Лион дюкян, в който продава тези произведения на изкуството. 
Той въвежда в занаята своя син Рене, който става антиквар на килими и реставратор. Днес Рене Самани дава четири критерия за оценка дали килимът е произведение на изкуството или не - гъстота на бодовете, общо състояние, възраст, уникалност. 
За разлика от преди днес голяма част от килимите се изработват от синтетични материали. 
Древната технология на тъкане обаче трябва да бъде изучена, за да може да се прилага и в съвременното производство, и да не потъне в забрава. 
За направата на един такъв килим се използват вълна от овните на Шираз (местност в Иран), смятана за най-висококачествената в света и бои с органичен произход. След това килимите се подлагат на естествено състаряване на слънце. 
Персийските килими трябва редовно да се почистват, прахът нежно да се изтупва и да се проветряват. 
Веднъж на всеки 5 години изделието трябва да се преглежда и почиства от специалист. 
