Ела Фицджералд е американска джаз певица, един от най-известните изпълнителки на XX век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Днес тя щеше да навърши 95 години.
Ела Фицджералд е американска джаз певица, един от най-известните изпълнителки на XX век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент. Днес тя щеше да навърши 95 години. 
Първата дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност.
На снимката: Ела Фицджералд и тромпетистът Рой Елдридж позират за фотографите след пристигането си на летището в Хамбург, Западна Германия на 15 февруари 1954 г.
След смъртта на майка си Ела започва да живее при леля си в Харлем. И дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 г. и леля си.
По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове.
През същата година тя решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Изпълнението й на конкурса е впечатляващо и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.
Започва работа при Чък Уеб, чийто бигбенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 г. с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча ("Love and Kisses" и «"I'll Chase the Blues Away"), превръща се в любимка на публиката и постепенно славата й започва да засенчва тази на Уеб. 
Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 г., в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.
На снимката: Луис Армстронг и певицата на откриването на Empire Room в Ню Йорк, 30 март 1971 г.
От средата на 40-те години на XX век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Кол и др. 
Особено плодотворно е сътрудничеството й с Краля на джаза Луис Армстронг, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. 
Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.
На снимката: Ела Фицджералд, Каунт Бейзи и Франк Синатра в театър Uris в Ню Йорк на 8 септември 1975 г.
Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на XX век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибопа.
На снимката: Фицджералд с Пласидо Доминго, Франк Синатра и Ред Бътън в Radio City Music Hall в Ню Йорк през 1986 г.
Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като "Hello, Dolly", "Oh, Lady Be Good", "How High the Moon", записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят.
На снимката: Ела Фицджералд пее в дует с Тони Бенет в Radio City Music Hall в Ню Йорк, 27 април 1990 г.
Певицата споделя: "Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра." 
През този период от особено значение е сътрудничество ѝ с Норман Гранц, с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с "високото изкуство" на класическата музика. 
60-те, 70-те и 80-те години на XX век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава.
На снимката: Американският президент Роналд Рейгън връчва Националния медал на изкуствата на Ела Фицджералд в Белия дом, Вашингтон, 18 юни 1987 г.
Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. 
Последният си диск "All That Jazz" Ела записва през 1989 г., три години по-късно в Уест Палм бийч изнася и последния си концерт.
Дискографията на Ела Фицджералд обхваща над 1500 заглавия, някои от които са в няколко различни изпълнения. Певицата е носител на 13 награди "Грами". Има звезда на Алеята на славата в Холивуд. Доктор хонорис кауза е на Йейлския, Берлинския, Пенсилванския, Дортмундския университет, на Масачусетския технологически институт и др., както и носител на Националния орден за изкуства на САЩ.
Умира на 15 юни 1996 в Бевърли хилс, САЩ, и е погребана с държавни почести. 