На 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро е роден Паулу Коелю. В семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането още от малък.
На 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро е роден Паулу Коелю. В семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането още от малък. 
Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова. 
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г.
Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода.
През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. 
През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. 
След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен. 
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. 
Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. 
След това събитие той намира сили да напише първата си книга - "Дневникът на един маг" ("O Diário de um Mago"), където описва преживяното. 
През 1988 г. Паулу Коелю издава "Алхимикът", която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена. 
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. 
Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за "Вероника решава да умре". 
Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век. 
Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро. 
''Дневникът на един маг''
Когато поехме на поклонение, мислех, че осъществявам една от най-големите мечти на моята младост. За мен ти бе магът Дон Хуан и аз изживявах сагата на Кастанеда в търсене на необикновеното.
Но ти смело устоя на всичките ми опити да те превърна в герой, което направи връзката ни доста трудна. Така беше до момента, когато разбрах, че необикновеното се намира на Пътя на обикновените хора. Днес това е най-ценното прозрение в живота ми. То ми позволява да направя всичко и завинаги ще е с мен.
"Алхимикът" разказва за това, как всеки от нас има своя мисия и цел в живота, но мнозина не го осъзнават. Но най-важното, за което разкава, е за това, че трябва да правим добри дела за другите, защото самите ние не знаем какво ще бъде нашето съкровище и как ще го получим. Само ако следваме сърцето си, можем да достигнем до съкровището и да го получим. 
''Край река Пиедра седнах и заплаках''
Традиционните религиозни практики са важни, понеже чрез тях ние споделяме опита на дадена общност да се прекланя пред Бога и да се моли. Ала никога не бива да забравяме, че всъщност духовният опит се изразява най-вече чрез Любовта. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.
Всички ние сме го изпитвали през живота си. Всички ние в даден момент сме казвали през сълзи: "Страдам заради една любов, която не си струва." Страдаме, защото мислим, че даваме повече, отколкото получаваме. Страдаме, защото не признават любовта ни.
Страдаме, защото не успяваме да наложим нашите собствени правила. Страдаме неоснователно, защото любовта е в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова повече духовен опит натрупваме. Боговдъхно-вените, в чиито души е горяла Любовта.