Не ви ли прилича на снимка от повърхността на друга планета? (Всъщност е метеоритен кратер в Североизточна Африка) 
А това не наподобява ли огромен мозък? (Всъщност е планинско формирование в Бразилия) 
А не е ли очарователна тази вихрушка, която въздушните течения заформят, след като са се "закачили" в тихоокеански остров? 
Ами този покрит със сняг остров в Нюфанудленд, който като естествен ледоразбивач разсича ледените полета... 
... или това бижу, което всъщност е остров от групата на Антиподите. 
Това са гледките, които са очаровали Крис Хадфийлд - канадецът, който във вторник се прибра на Земята след като бе командир на Международната космическа станция. Това бе третото му пътуване в космоса, но този път той засипваше Twitter със снимки на места и явление под него, които му бяха познати, или пък питаше своите над 800 хиляди последователи да го ориентират какво точно е това. С помощта на 26-годишния си син Евън, командир Хадфийлд споделяше своето очарование от родната планета. Двамата монтираха видео клип с един от вечните хитове на Дейвид Боуи, който за нула време стана интернет сензация. 
Крис Хатфийлд демонстрира очевиден интерес към нощните снимки на големите градове. Някои от тях разкриваха неочаквани перспективи като този нощен Берлин, в който ясно си личи по-светлата и развита западна част и все още догонващата източна част, която допреди по-малко от четвърт век бе в комунизма. 
Това е Атина, а тъмното петънце в центъра е Акропола. 
Париж е море от светлини... 
...както и Лондон... 
... за разлика от геометрично очертаните светлини на Пекин. 
Тук от зрителя се изисква малко въображение - на снимката се виждат светлините на Израел (вляво), а горе и вдясно е делтата на Нил с Кайро и Александрия. Гледната точка е от Източното Средиземноморие на юг. 
Крайбрежието на Дубай с прочутите изкуствени острови. 
Още един крайбрежен голям град - Торонто. 
Не може да се сбърка дори нощем - Босфорът разделя на две Истанбул. 
Няколкостотин километра на изток - Анкара. 
Астронавтът снимаше и следите от човешка дейност като тези дири от самолети в атмосферата над Сан Франциско. 
Или тези просеки в амазонската джунгла. 
Както и странните наглед очертания на ниви около дълбоките кладенци в Сахара. 
Вече развити в зеленина ниви около отделни сондажи за вода в Саудитска Арабия. 
Заснежените разпокъсани ниви някъде в Източна Европа. 
Мегаполиси като Ню Йорк с Манхатън в средата и дългата сянка, която рано сутрин хвърлят небостъргачите. 
Заливът на Сан Франциско. 
Но най-голямо очарование и най-вълнуващи думи Крис Хадфилд споделяше за това, което прави дивата мощ на природата и планетата като тези дири в океана и атмосферата над него край Япония. 
Кадрите от Сахара наистина приличаха на нещо извънземно. 
Тук в района на Маракеш в Мароко сякаш има силово поле, което държи облаците на разстояние от брега. 
Нещо, приличащо на гръб на крокодил, но всъщност планински хребет в Мексико. 
Хадфийлд разпространяваше много снимки на виещи се реки. 
Някои от тях носеха тинята на неустойчивите тропически почви. 
Други извивка привлякоха вниманието с абсурдните завои. 
Или път с това ,че нямаше абсолютно никакви извивки като тази река в Нова Зеландия. 
Това пък си е истинска вакханалия от речни ръкави. 
Понякога коментарите му бяха просто: "Не знам какво правят там, но е много красиво". 
Наглед нищо особено, като го гледаш от Космоса, но всъщност най-святото място за мюсюлманите - Мека. 
Сахара 
Източният бряг на Африка 
Там долу под облаците има нещо... 
Облачна диря, наподобяваща скелета на риба. 
Вулканът Етна - единственият действащ в Европа. 
Ормузкият проток с дълбок белег от удар на космическо тяло в далечното минало. 
Дюните на Саудитска Арабия. 
Гибралтар 
Дюни в Бразилия. 
Острови в Пасифика. 
Ледниците на Южна Америка 
Патагония 
Острови срещу африканските брегове на Кот Д'Ивоар. 
Един от безбройните острови на Индонезия. 
Флорида 
Границата между САЩ и Мексико. 