Фотогалерия: Метеора

В Гърция не съм бил. Благодаря ти за виртуалната разходка. Чудесни снимки!

• 0 25
• Докладване

Красота.
Спомням си, че на входа на единия манастир раздаваха дълги поли и жилетки... Имаше учудени погледи, но не и мрънкане.

• 1 26
• Докладване

Впечатляващо И като красота, и като инженерско постижение някои от тях.

• 2 24
• Докладване

До коментар [#2] от "ПАВЛА - Sorrylol":
[quote#2:"ПАВЛА - Sorrylol"]на входа на единия манастир раздаваха дълги поли и жилетки.[/quote]
Във всички гръцки манастири е така.
Не съм ходила в Метеора, но се надявам един ден да отида.
Забелязала съм, че манастирите винаги са на невероятни места.

• 1 20
• Докладване

До коментар [#1] от "КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ":

И аз не съм ходил в Гърция. Един ден ще отида, струва си.
Снимките и обясненията са много хубави!

• 2 13
• Докладване

До коментар [#4] от "Lady Zeppelin":
[quote#4:"Lady Zeppelin"]Не съм ходила в Метеора, но се надявам един ден да отида.[/quote]
Приказка е. Като гледаш отдолу, е интересно как се крепят манастирите по върховете на скалните зъбери. Имах щастието да гледам изгрева, гледката е направо нереална. На моменти се чудиш дали мозъка ти не го експонира пред очите или си е истина.

• 3 16
• Докладване

До коментар [#10] от "ПАВЛА - Sorrylol":

До коментар [#10] от "ПАВЛА - Sorrylol":

+++! Гледката е наистина изключителна.
Имам иконка, осветена в манастира "Св. Стефан". От това място си тръгнах с пречистена душа.

• 2 15
• Докладване

До коментар [#12] от "victor2":
Да ти кажа, преди десетина години си качваха хранителните продукти по тази система. Значително се скъсява пътя.

• 2 14
• Докладване

До коментар [#13] от "domakinq":
[quote#13:"domakinq"]От това място си тръгнах с пречистена душа.[/quote]
През нощта е много странно. Имаше момент, в който си обясних израза "да чуеш тишината". Флора и фауна мълчеше, дори вятъра се стаи. Сякаш нещо накара природата да млъкне. Това като усещане ми е останало по-трайно от самите манастири.

• 2 15
• Докладване

Обиколих цяла Гърция с велосипед. От север- Орестиада, Комотини, Кавала, Солун, Катерини, Лариса, Атина) та чак до остров Крит. На велосипед преодолях и планината Олимп. Разгледах и почти цял Пелопонес, включително Патра, Коринтос, Гитио, Спарта. Това лято смятам да разгледам Микена и Делфи. Никъде не срещнах нашите български красоти. Самите гърци смятат, че такава хубост като тяхната никъде не може да се открие. Това последното го оставям без коментар. За мен се развенча и митът за прословутите гръцки таверни. И най-обикновеното бистро в България предлага по-богат избор на храни и вкусове. Но ми става жал, като си помисля, че страната и климатът ни са превъзходни, но народът ми в болшинството си е сбирщина от напористи простаци. Както и да е, гърците понякога ме разсмиват и без да подозират ми предоставят сюжети за някоя и друга приказка. Гърците на юг са добросърдечни и човечни хора.

МАЙМУНИТЕ

Живели някога четирима приятели. Единият се казвал Павлос, вторият Леонидас, третият Панайотис, а четвъртият бил Янис. Отдавна другарували четиримата приятели и били изпили много чаши с вино заедно. Вечер обичали да влизат в таверната, защото там можели на воля да се похвалят един пред друг. А хвалбите им нямали свършване. Веднъж се случило така, че от дума на дума разговорът се завъртял около тяхната работа в маслинените им горички. Станело ли дума за работа в таверната, всеки искал да се изтъкне като най-умелия работник. Четиримата приятели не чакали някой да ги подканя и бързо започнали с хвалбите си.

– Моето кундари е толкова голямо и има такава сила, – рекал Павлос – че само да докосне клоните на дървото и маслините започват да се сипят като сняг. С такова кундари никой не може да ме надмине в работата.

– Познавам кундарито ти, наистина е голямо и добре върши работата си. Но пък аз съм толкова сръчен работник, че каквото и кундари да грабна в ръцете си, винаги събирам най-много маслини – не му останал длъжен Панайотис.

– А пък аз съм толкова голям и силен, – не останал по-назад Леонидас – че с едната си ръка въртя кундарито, а с другата пресявам маслините през решетото. Как би могъл някой да ме изпревари?

Янис седял отстрани и само се усмихвал под мустак:

– Ех, приятели мои, – въздъхнал той с престорена загриженост – щяхте да ме зарадвате много повече, ако можехте да се похвалите с младост, богатство и лек живот. Не ви ли додея вече да бършете потта от челата си, докато превивате гръб?

– Така е, работата ни е тежка, а трудът ни изнурителен – съгласили се приятелите. – Но кой би могъл да ни отмени? От край време и бащите ни, и бащите на бащите ни все така са събирали маслините. Този труд са ни завещали и не познаваме друго.

– Ако ме изслушате внимателно, ще ви открия кои са помощниците, които могат да свършат работата вместо нас.

Приятелите затаили дъх и заслушали с любопитство.

– Ще идем и ще пуснем в маслинените си горички маймуни. Ще окичим върховете на дърветата с банани. Като огладнеят, маймуните ще видят бананите и до една ще се закатерят да ги докопат. Докато подскачат от клон на клон, маймуните като на игра ще обрулят маслините. За нас остава само да ги съберем накуп и да вземем маслото им. Чиста работа!

Ех, кой не би желал да бъде отменен в мъчнотията, а сам той да се излежава в леглото. На приятелите много се харесало това, което им казал Янис и те решили да последват съвета му.

Речено-сторено. Отишли четиримата приятели в далечни страни и събрали де що маймуни намерили- малки и големи. Натоварили ги на един кораб и ги докарали до маслинените си горички. Сетне взели банани и ги провесили по най-високите клони. Пуснали маймуните сред дърветата, а те отишли право в таверната, за да отпразнуват края на грижите си.

– Свърши се с теглото ни – радвали се приятелите и вдигали наздравица след наздравица. – Маймуните сигурно вече са огладнели и подскачат по дърветата, за да докопат бананите, а маслините се сипят от разлюлените клони – не спирали да мечтаят те.

Маймуните в този момент се озъртали плахо в непознатите маслинени горички. Стъписани, те повъртели, повъртели тревожно с опашка, но като усетили, че нищо не ги застрашава, се окопитили. И понеже наистина били поогладнели от дългия път, започнали да си търсят храна. Те скоро забелязали окачените по дърветата банани и с ловки подскоци и премятания от клон на клон бързо стигнали до тях. Пробвали и по една-две маслинки, но като разбрали колко са горчиви, на часа ги забравили. Маслините тъй и си останали да висят по клоните. За ден-два маймуните излапали всичките банани и захванали да си търсят друга храна. Те бързо открили, че в съседство растат множество портокалови горички. Портокалите вече били съвсем узрели и очаквали да бъдат обрани от грижовните си стопани. Маймуните не чакали покана. Бързо заподскачали към портокалите и си дали богато угощение. След туй доволно се почесали по пълните си кореми и заспали направо по клоните. Спали, колкото спали и като се събудили пак огладнели. Захванали портокалите и така един по един изяли всички портокали в цяла Лакония. Не оставили нито един. Маймуните се превърнали в такава напаст, че хората се видели в чудо. Но с това бедата не свършила. Маймуните непрекъснато огладнявали. Като изяли портокалите, напитили и мандарините. Изяли и тях. След това започнали да прескачат в дворовете на хората и отмъквали всичките им плодове. Нищичко не им оставяли. Такава напаст хората никога не били виждали. Какво да правят? Опитали се да изгонят маймуните, но те непрекъснато се връщали. И понеже си раждали малки маймунчета, от ден на ден ставали все повече и повече. Тогава хората решили да се обединят и да прогонят веднъж завинаги маймуните. Всички излезли от къщите си и ги погнали с тоягите си. Маймуните, като се видели натясно, избягали и се скрили в планината Таигетос. Но понеже там растяла само трева, която те не ядяли, започнали да окльощавяват и да губят сили. На хората им станало жал за маймуните. Какво да сторят? Да пуснат обратно маймуните в портокаловите си горички не искали, защото те отново щели да изядат всичките им портокали. Но не можели да ги оставят и в планината, защото там ги чакала сигурна смърт. Събрали се хората и започнали да обмислят как да постъпят. Да върнат маймуните в родината им вече не можели, защото един кораб нямало да стигне- толкова много се били развъдили. Тогава се появил Янис, който се славел като мъдър мъж по ония места, и казал на хората:

– О, благородни жители на Лакония, вярно, че постъпихме неразумно, като решихме, че маймуните ще могат да ни отменят в нашия труд. Не можем да върнем злото назад, но можем да го поправим. Да пратим маймуните в зоологическата градина. Там те хем няма да пакостят, хем ще има кой да се грижи за тях.

Хората сметнали това за добро решение. Хванали маймуните и ги пратили в зоологическата градина. Оттогава, в която и зоологическа градина да отидете, ще видите цял куп маймуни, които се премятат по клоните на дърветата в клетките си и ви разсмиват с чудноватите си гримаси. Но бъдете внимателни, защото, както си стоите и им се радвате, нищо чудно някоя от тях да грабне сладоледа от ръцете ви през решетките.

Когато жителите на Лакония разбрали, кои били виновниците маймуните да се появят по техните земи, грабнали тоягите си и погнали четиримата приятели. Като усетили, че тоягите ще играят по гърбината им, те си плюли на петите и беж да ги няма. Изтекло време и на хората им минал ядът. Но и днес все още може да видите как Павлос, Леонидас, Панайотис и Янис все се оглеждат предпазливо наоколо, решат ли да излязат на площада.

От всички маймуни само едно малко маймунче успяло да избяга и да се скрие. Но него пък го намерили децата от едно близко село, които го отнесли със себе си и непрекъснато му давали я фъстъци, я бадеми, тъй че всичко било наред.

Нашите четирима приятели продължили да се срещат в таверната и останали верни на стария си навик да се хвалят един пред друг. Но вече знаели, че никой не може да ги отмени в труда им. Защото тъй било отредено за човеците, откакто свят светува- те сами да вършат цялата работа и да изкарват прехраната си със собствените си ръце.

• 2 15
• Докладване