Потребителска фотогалерия
На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир "Успение Богородично". Манастирът е трети по големина в България, и е подчинен директно на Българска патриаршия. На снимката: Площадът пред манастира. 
Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на манастира - чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). На снимката: Магазини за сувенири, икони и подаръци пред манастира. 
Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. На снимката: Първа порта с външен каменен зид. 
Монасите от Троянския манастир по време на робството винаги поддържали тесни връзки с народа. Те подкрепяли неговата жажда за духовна и политическа свобода. В манастира намирали убежище народните закрилници - хайдутите, а неколкократно в своята опасна дейност тук се подвизавал и Апостолът на свободата Васил Левски. На снимката: Барелеф в памет на Васил Левски, отдясно на първа порта. 
Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен. На снимката: Чешма на манастирския зид. 
В църквата на Троянския манастир е погребан патриарх Максим. Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев (1889-1970) и Пена Борджукова (1890-1980). 
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. На снимката: Манастирски магазин за сувенири и църковни принадлежности. 
През средата на XVIII в. игумен на манастира бил Христофор от Сопот. Той преустроил сградите и обзавел църквата. По време на игумена Пахомий (също от Сопот) през втората половина на XVIII в. на мястото на първоначалната църквица била построена нова, разширена в 1812 година. На снимката: Северно крило, реновирано през социализма. 
Историята на Троянския манастир през XVII-XIX в. е низ от погроми и ограбвания, причинени от поробителите. Манастирът устоял благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители на околните балкански селца и колиби, на зараждащото се занаятчийско съсловие. На снимката: Северен вътрешен двор със странноприемницата за гости. 
Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX век. Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба, каквато през XVIII в. най-много се създава в манастирите на Атон. Неговата обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни, е дело на изключително изкусен майстор. На снимката: Музеят се намира в ъгъла на двете крила, третия етаж. 
В резултат на тази подкрепа през втората половина на XVIII в. в труднодостъпната местност източно от манастира бил изграден скитът "Св. Никола", а около 1830 г. - скитът "Св. Йоан Предтеча" в местността Зелениковец, на около осем километра южно в планината. На снимката: Китният северен манастирски двор. 
За да се отърват от грабителството на ловешките гръцки владици, монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. В 1830 г. в резултат на настоятелните им молби поличили специална грамота от цариградския патриарх, с която манастирът е обявен за ставропигиален, на директно подчинение на Цариградската патриаршия. На снимката: Главна вътрешна порта. 
Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си тук. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи. На снимката: Детайл от главна вътрешна порта. 
Втора паметна плоча за дякон Игнатий, Васил Левски, вдясно от главан вътрешна порта на манастира. Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. 
По време на Руско-турската война 1877-1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана, а манастирът е бил използван като логистична база на руските войски. На снимката: Манастирско крило вляво от главна вътрешна порта. 
В началото на XIX век манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. На снимката: Манастирско крило вдясно от главна вътрешна порта. 
Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит "Св. Николай Чудотворец", източно от манастира. 
Най-видният игумен на Троянския манастир през XIX век e архимандрит Макарий. Този бронзов барелеф в негова чест се намира при втората порта на манастира. 
Един от следващите игумени - Партений издигнал в 1820 година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. На снимката: Крило на манастира вляво при влизане във вътрешен двор. 
Скит е комплекс от сгради, достатъчно отдалечени от манастир. Обикновено има църква, аязмо и жилищно-стопански постройки. Там монасите са можели да се молят на спокойствие, живеещи аскетично при почти отшелнически условия. На снимката: Крило на манастира вдясно при влизане във вътрешен двор. 
Израз на стабилизирането на манастира било строителството на нова църква през 1835 г. и разширяването на жилищните постройки. Строежът бил осъществен с ентусиазираната помощ на местното население, както и с дарителството на занаятчийски сдружения и на отделни първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Солидната каменна постройка на храма е дело на майстора Константин от с. Пещера. На снимката: Крила на манастира при камбанарията. 
Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла. 
По план тя е еднокорабна постройка (наос и притвор), двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея. От западната страна е имала открита галерия, продължена по-късно до половината на северната стена. 
За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдели се възрожденски художници - Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети. 
Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място - срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски). 
Наред с това в нишите на прозорците Захарий Зограф е изобразил няколко групови ктиторски портрета - на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им, на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им, на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майки им Теодора и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей. На снимката: Палене на свещи само извън църквата. 
В притвора - на западната стена, народностно-патриотичната галерия продължава с изображения на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, цар Йоан-Владимир, Параскева Терновска и други. На южната стена са св. Йоан патриарх, св. Иван Рилски, св. Димитрий Бесарбовски, св. Теодосий Търновски, означени с надпис "Болгаре". 
Създаването на сегашния внушителен вид на манастира продължило до края на XIX век. До построеното от майстор Петър западно крило през 1865 г. майстор Иван от Млечево издигнал четириетажната постройка на кулата-камбанария. Горната част впоследствие била съборена, а през 1987 г. - реконструирана. 
На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. Северният манастирски двор, както и някои стопански постройки, е изграден в началото на нашия век. 
През тази малка порта в късна доба е влизал Апостолът на свободата и е говорил с пламенни думи за чиста и свята република. 