В нощта на 20 срещу 21 август 1968г. предвождани от Червената армия войски на пет държави от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия.
В нощта на 20 срещу 21 август 1968г. предвождани от Червената армия войски на пет държави от Варшавския договор нахлуват в Чехословакия и прегазват реформаторското движение, започнало с Пражката пролет през същата година. 
По този брутален начин успешно е спрян опасният за комунистическите режими в целия съветски блок процес на реформи. 
Тоталитарната система е спасена за още 20 години, но последиците за всички държави от Балтийско до Черно море са сериозни. 
Преди Втората световна война родилата се след разпадането на Австро-Унгария република е една от жизнените демокрации в Централна Европа. Но през 30-те години тя има огромни проблеми както заради кризата на световната икономика, с която е обвързана, така и заради завземането на нейни територии от нацистите. 
След прогонването на нацистите страната започва да се възстановява със смесено държавно и частно участие в икономиката, но и под натиска на присъствието на съветската армия. 
През 1948г. Прага е поканена да се възползва от американския План "Маршал", но Сталин моментално се намесва и поставя комунистическо правителство. 
На пръв поглед в следващите 20 години Чехословакия е стабилен член на "социалистическата общност", за разлика от ГДР, Унгария и Полша. 
В действителност комунистите в Прага се десталинизират по-бавно от съседите си, икономиката закъсва, а хората искат реформи и повече свободи. 
В средата на 60-те години започва експериментиране с по-либерално отношение към комунистическата доктрина и плановата икономика, но само в рамките на страната. 
Това е неуспешно и през втората половина на 60-те години икономиката закъсва, реформите замират и се налага да бъде отстранен консервативния лидер на партията Антони Новотни. 
Но наследникът му Александър Дубчек, макар и в началото фаворит на Москва, започва промени с такова темпо, че разтревожва всички управляващи в съветския блок. 
Той настоява, че само реформира социализма и му придава човешко лице, но все повече губи контрол над набиращия скорост конфликт между консервативни комунисти и либерали. 
Уплашени да не се повторят събитията от Унгария през 1956г. и да не би настроенията за реформи да плъзнат на изток, СССР и няколко партньори решават да извършат военна интервенция в братската държава. 
Както властите в Прага, така и Западът са изненадани от светкавичния развой на събитията. 
В Москва правилно изчисляват, че Западът няма да се намеси в защита на Чехословакия. 
Вече е в ход политиката за сближаване и мирно съвместно съществуване, прокарвана от германския канцлер Вили Бранд. 
Освен това САЩ все повече затъват във Виетнам, декларирали се ненамеса в Източния блок, а и 1968г. се оказва една от най-критичните и кървавите в гражданските и антивоенните движения в страната. 
Въпреки бързото превземане на контрола над страната, СССР успява да смени Дубчек чак през април 1969г. 
Сменилото го по-консервативно управление връща тоталитарните ограничения над свободите и правата, но също така със съветска помощ започва да повишава стандарта на живот, за да не се повтарят събитията от 1968г. 
Чехословакия, подобно на "гулаш социализма" в Унгария се ползва до падането на комунизма с по-специална позиция сред страните от съветския лагер. 
Опитите инвазията да бъде осъдена поне с декларация на Съвета за сигурност на ООН са непрекъснато проваляне с вето от страна на Москва. 
Брежнев преценява, че за него е по-малко зло временно да замрази отношенията със Запада, отколкото да се разклати съветският контрол на Източна Европа. 
Напредъкът в стратегическите преговори за контрол над въоръженията се забавят само с няколко години след Пражката пролет. 
Но в Чехословакия през 1968г. е демонстрирана с пълната й сила нова доктрина, която през ноември същата година ще бъде наречена "Брежнев". 
Тя ускорява скъсването на връзките с Китай, където маоистите се опасяват, че Москва може да я употреби срещу тях. 
Използвана е и през 1979г. като оправдание за нахлуването в Афганистан. 
В САЩ Доктрината "Брежнев" е разчетена от някои политици като концепция за защита на вече очертана зона на контрол, отколкото за разширяване на съветското влияние. 
Поради това в Конгреса започват да се чуват призиви да се намали американското военно присъствие в Европа, тъй като съветската заплаха не е толкова голяма. 
Въпреки смазването на Пражката пролет, Западът продължава да настоява комунистите да поемат международен ангажимент за спазване на фундаментални човешки права. 
Така се дава макари минимален шанс на правозащитни движения и известно отпускане на цензурата и контрола над църквата. 
За милиони източноевропейци събитията са смразяващ пример на това докъде е готов да стигне СССР в защита на териториалните си придобивки. 
За онези, които са се надявали свободният свят да не позволи подобна бруталност, съветските танкове по мостовете на Прага донасят дълбоко разочарование от бездействието на Запада. 
След 1989г. събитията от Пражката пролет идват като основание на чехите да настояват, че трябва бързо да бъдат интегрирани в евро-атлантическите структури. 
