Самюъл Л. Джаксън е роден на 21 декември 1948 г. във Вашингтон, но е отгледан в град Чатануга, Тенеси, от баба си. 
Когато е на 10 години, майката на Самюъл се връща при него. 
Още от малък Самюъл се запалва по киното и не пропуска нова прожекция в местните кина. 
Учи в "черния" Morehouse College в Атланта и става един от ревностните членове на black power движението. 
В годината, в която трябвало да завърши - 1969 г., той протестира срещу липсата на чернокожи в управителния съвет и заключва няколко от членовете в сграда за два дни, след което е изключен. 
Същата година Джаксън гледа изпълнение на Negro Ensemble Company и решава, че ще стане актьор. 
Две години работи като социален работник и се връща в Morehouse College, за да учи актьорско майсторство. Получава диплома през 1972 г. 
След колежа Самюъл се записва в Black Image Theatre Company и с трупата пътуват из страната като изнасят пародийни скечове, а сюжетите им са главно в политическата сатира. 
Но след като представленията с политически хумор спират да бъдат особено посещавани, Джаксън и приятелката му ЛаТаня Ричардсън, заминават за Харлем, Ню Йорк. 
Актьорът участва на постановки извън Бродуей. 
През 1980 г. се жени за приятелката си Лааня Ричардсън, от която има дъщеря – Зоуи. 
През 1981 г. актьорът се запознава с Морган Фрийман, с когото стават близки приятели. Той го убеждава, че има талант за голям филмов актьор. 
По същото време се запознава и с бъдещия режисьор Спайк Лий, който тогава е студент и също хвали актьорските му заложби. 
В началото на кариерата си Джаксън има големи проблеми със здравето и психиката си. Актьорът става напълно зависим от наркотиците и алкохола. 
Но изпълнението му и положителните реакции след "Jungle Fever", който се смята за пробива му голямото кино, му действат като катарзис и той успява да се откачи. 
Следващите заглавия са с малки роли - "Juice" (1992) с Омар Епс и Тупак и "White Sands" (1992). По същото време излиза "Патриотични игри" на Филип Нойс с Харисън Форд. В следващите няколко години Джаксън играе във второстепенни роли, докато не идва 1994 г. и филмът на Куентин Тарантино - "Криминале". Там Джаксън играе редом до Джон Траволта, Ума Търман, Брус Уилис и др. Успехът е неоспорим, както и страхотното изпълнение на Джаксън, за което получава номинация за "Оскар". 
След "Криминале" кариерата на актьора тръгва устремно нагоре. През 1995 г. излиза "Loosing Isaiah" с Джесика Ланг и Куба Гудинг младши, а същата година премиера има и "Умирай трудно 3", където Джаксън е партньор на Брус Уилис, а лошият е Джеръми Айрънс. На следващата година излиза "Trees Lounge" на Стив Бушеми, както и "Време да убиваш" на Джоел Шумахер с Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Кевин Спейси и др. 
През 1997 г. Тарантино и Джаксън отново са заедно в "Джаки Браун" с Майкъл Кийтън и Робърт де Ниро. В края на 90-те излизат някои доста добри филми с участието на Самюъл - "Парламентьорът" (1998) на Ф. Гари Грей, с Кевин Спейси, "Star Wars Епизод I: Невидима заплаха" на Джордж Лукас, с Лиъм Нийсън, Юън Макгрегър, Натали Портман и др. 2000 г. започва с роли в "Извънредни директиви" с Томи Лий Джоунс, "Шафт" с Ванеса Уилямс и "Неуязвимият" на М. Найт Шаямалан, с Брус Уилис. 
До края на кариерата си Самюъл Джаксън има много участия, сред които в "Специален отряд" (2003) с Колин Фарел и Мишел Родригес, "Twisted" (2004) с Ашли Джъд и Анди Гарсия, "Убий Бил 2" (2004) на Куентин Тарантино, с Ума Търман, Луси Лиу и др., "Трите хикса 2: Следващото ниво" (2005) с Айс Кюб и "Star Wars Епизод III: Отмъщението на Ситите" (2005). 
Казва, че хората често го бъркат с Лорънс Фишбърн. 
Цитат:
"Мисля, че всички актьори, които казват, че не обичат да се гледат, трябва да спрат да лъжат."
Награди:
БАФТА (1995 г. най-добър актьор в поддържаща роля - "Криминале") "Сребърна мечка" (1998 г. най-добър актьор - "Джаки Браун") Фестивала в Кан (1991 г. най-добър поддържащ актьор - "Jungle Fever")
