Потребителска фотогалерия
Един от стопаните на хижа "Русалка", намираща се на около два часа над село Тъжа. Това е най-евтината хижа от всички, в които съм бил през последните три години, а това е най-огромният котак, който съм виждал някога. Отначало котето ми бягаше, но после самичко дойде да ми помърка. 
Колегите туристи, с които се бяхме разбрали да качваме връх Голям Кадемлия, успяха да пристигнат и малко преди обед поехме. Късно беше да се тръгва нагоре, но нямаше как. След няколко км минахме край хижа "Триглав", която е частна и ако ще ходите през делнични дни, най-добре се обадите да ги предупредите. Вдясно от залязващото слънце е връх Ботев. 
Това е снимка от най-високата кота на масива Триглав, а именно връх Голям Кадемлия. Вижда се, ако се увеличи снимката, светлините на кулата на връх Ботев. Другата кула падна декември 2012 г. До върха се качихме по необичаен маршрут от хижа "Триглав". Пътеката е немаркирана и върви по нещо като ръб. Не е страшно, но ако се заледи, трябва да ползвате котки, защото е доста стръмно. В ниското се затъва, снегът се лепи и ходенето от село Тъжа отнема около 7-8 часа в хубаво време. 
Това е снимка на най-високата кота на Триглав. Горе на върха от няколко години има заслон в който може да се скриете при буря. Ето нещо интересно за върха: Преди доста години хората от селата са се чудили кой от двата върха Голям Кадемлия или Ботев е по-висок. Клъцнали главите на две крави и ги забили на двата върха. Тази на Кадемлията се вмирисала по-бързо и Ботев бил обявен за по-висок.:) 
Това ако не знаете е снегоходка.:) Обикновено помага, за да не се затъва, но в случая снегът беше отвратителен за ходене и се лепеше.Трудно се ходи с няколко килограма повече на краката. В местността Смесите се разделихме и другите поеха към село Тъжа, за да се прибират. Аз имах още ден затова тръгнах към връх Русалка. Слънцето печеше здраво и въпреки шапката изгорях само от отражението на снега. Носете си слънцезащитни кремове с висок фактор. Горе се гори по-лошо отколкото на морето дори и да ви е студено.:) 
Оставих излишните неща в хижата и поех към *Черешката на тортата*. Връх Русалка е на около два часа път на хижа Тъжа като часовете зависят от времето и от човека. Свикнал съм дори и на две крачки да се отдалеча от хижа да си вземам най-необходимите неща-яке, ръкавици, шапка, полари, бандитска и скиорска маска, челник.....Така направих и сега. Има достатъчно случаи на хора решили да се поразходят само с ризката на гърба си до някой връх близо до хижа и са изпадали в хипотермия от изненадваш дъжд и силен вятър. И това лятото пък какво остава за зимата. Облаците, които се виждат на снимките се мъчиха да прехвърлят билото, но така и не успяха. Връх Ботев е най-вдясно на снимката. 
Гледките ставаха все по-красиви. Връх Русалка е изнесен на север от билото встрани от всички останали и предлага невероятни гледки.Ще пусна един линк в първия си коментар към снимки в блога на колега от планинарския форум чиито снимки са уникални и си заслужават *загубата* на 10 минути. Да кажем, че са поне десетина пъти по-добри от тези моите, които са от типа снимки **за спомен*. Облаците, които бяха леко скрили върховете направо вряха и кипяха и това няма как да се предаде със снимки или думи.Трябва да се види и почувства. В такива моменти съм на крачка да повярвам дори в Бог.:) 
Тук се вижда част от пътя по който се качих на върха. Изглежда леко плашещо, но е във възможностите на всеки средно статистически турист.Това при хубаво време разбира се.Това *хубавото време* все ми е в устата, защото един и същи маршрут може да е като разходка в парка, но в лошо време може да е истински кошмар. Към края на качването около пътеката се появяват доста отвесни места и хората със страх от високото може да изпитат неприятни усещания. 
Това вече е снимка от връх Русалка. Най-отляво е връх Ботев. Следват върхове като Купена, Левски................. Досега не бях виждал билото от север поради простата причина, че ми трябваше половин денонощие да се прехвърля с обществен транспорт от север. По-лесно щеше да прехвърля билото пеша като тръгна от Карлово от юг и стигна в хижа Плевен от север например.Това без майтап. И това в 21 век.:) На снимката се вижда малка бяла почти вертикална черта. Там над нея е хижа Плевен в която все още не съм ходил . Ако идвате от север можете да се качите горе на билото от там. 
Тази малка пухкава топчица ми открадна снегоходката предния ден. Вре си мокрото носле навсякъде и пробва със зъбките си всеки пластмасов детайл от раницата. Голяма борба беше докато успея да тръгна сутринта. Докато спасявах за пореден път снегоходките калпазанинът лепна раницата. Избутвам го от раницата, а рошльото отмъква щеката и така цяла вечност. Успях най-накрая да го респектирам:) и да му направя снимка. 
Чудех се да се качвам ли на билото или да се спусна безопасно по ниското към село Тъжа. Причината беше черното небе от север(вдясно на снимката). Лошото време и тъмните облаци идваха бързо. Разумният избор беше надолу. Аз естествено тръгнах нагоре. 
Успокоявах се, че винаги мога да се върна по коловете или с помощта на *машинката* Надежда, че ще ми се размине идваше от там, че на юг(вдясно на снимката)оставаше слънчево, а чернотията оставаше високо горе на ниво най-високите върхове. 
Видимостта се влоши, а вятърът стана прекалено силен. Вече бях преминал границата, докъдето връщането щеше да е по-добрия вариант и сега гледах да стигна до връх Параджика(на снимката) от който щях да се спусна по коловете към Калофер. Преди това около връх Юмрука забръска и суграшица. При тази скорост на вятъра е все едно да те бодат с игли в очите. Лицето ми беше скрито от бандитската маска и нямаше проблеми, но не можеше да се върви срещу вятъра с отворени очи. Не ми се ровеше в раницата за ски маската и само извъртях леко глава настрани. Връх Параджика е на една ръка разстояние от връх Ботев, но последният не влизаше в плановете, а и там вече се бях качвал зимата, Преходът щеше да стане прекалено дълъг и нямаше да успея да се прибера до вечерта. 
В момента в който се качих на върха, черните облаци изчезнаха. Небето на север и горе на билото се изчисти. Все още духаше силен вятър, но беше ясно, че лошото време свърши. Адреналинът спадна и почувствах лека умора. Пет минути почивка и няколко глътки газирано правят чудеса.:) Използвах почивката, за да направя снимка на Триглав. Дотук преходът ми отне около три часа. 
Оставаха още 5-6 часа стръмно слизане до Калофер. Ботев най-накрая се откри. Въпреки, че не ми се случва за първи път още не мога да повярвам как буквално за минути времето се оправи, а само час преди това вече правех планове как да се върна обратно там откъдето тръгнах. От тук надолу жега и топящ се сняг от изпеклото слънце. Слагам си една забрадка на физиономията, защото усещам как кожата ми се напуква от силното слънце. Забрадка, защото не обичам мазилата, а и ми лютят на очите. Никога не съм изгарял на море, но зимата треперейки от студ съм се опичал. Докато чакам в центъра на Калофер автобуса виждам кулата на Ботев и не мога да се начудя как мързеливец като мен успя да измине толкова много път само за един ден.Това е.:) 