Тук дори тригодишните деца знаят думата "радиация".
Някои от най-малките деца в град Корияма, разположен на 55 километра западно от АЕЦ "Фукушима-1", почти не знаят какво е да си играят навън. Страхът от радиацията ги е държал затворени през по-голямата част от краткия им живот, разказва агенция "Ройтерс". 
Въпреки че строгите ограничения на дейностите на открито, наложени след няколкото аварии в атомната електроцентрала през 2011 г., вече са облекчени, притеснението на родителите и вкорененият навик водят до това много деца да продължават ди си стоят вкъщи. 
След три години ефектите от това вече започват да се проявяват: децата демонстрират спадаща енергичност, липса на координация – някои дори не могат да карат колело – и емоционални проблеми като чести изблици на гняв, обобщават специалисти. 
"Има деца, които са много страхливи. Преди да изядат нещо, каквото и да е, те питат "това има ли радиация?" и чак след като им кажем, че може да се яде, го взимат", разказва Мицухиро Хирагури, директор на детска градина в Корияма. 
"Други много искат да играят навън, в пясъчника и да си правят питки от кал. И тогава трябва да им кажем не може, съжаляваме, играйте си в пясъчника вътре." 
След земетресението и цунамито на 11 март 2011 г. серия експлозии и аварии причиниха най-тежкия ядрен инцидент в света за последните 25 години, изхвърляйки радиация над префектура Фукушима – селскостопански район, известен с ориза, говеждото и прасковите си. 
След инцидента зона с радиус от 30 километра около електроцентралата беше обявена за забранена, което принуди 160 000 души да се преселят. 
Други райони, в които радиацията не беше на толкова критични нива, взеха мерки като подмяна на почвата в паркове и училищни дворове, дезинфекция на обществени пространства като тротоари и ограничаване на времето, което децата прекарват навън. 
"Има деца в засегнатите от бедствието региони, които утре ще навършат три години", заяви японският премиер Шиндзо Абе по време на вчерашната си телевизионна пресконференция. Той каза още, че иска да покани колкото е възможно повече от тях на Олимпиадата през 2020 г., когато те ще бъдат в четвърти клас, като "символ на възстановяването". 
То обаче изглежда все още далечно. 
Малко след авариите през 2011 г. властите в Корияма препоръчват децата под 2-годишна възраст да не прекарват навън повече от 15 минути дневно. За децата между 3 и 5-годишна възраст максимумът е 30 минути на ден. Тези ограничения бяха вдигнати през октомври 2013 г., но много детски градини и ясли продължават да ги прилагат по искане на загрижените родители. 
Въпреки че регистрираните случаи на рак на щитовидната жлеза при деца в края на 80-те години бяха свързвани с инцидента в Чернобилската АЕЦ през 1986 г., миналата година от ООН обявиха, че не се очаква ръст на раковите заболявания във Фукушима. 
Тук дори тригодишните деца знаят думата "радиация". Нейните нива около детската градина в Корияма днес са спаднали до около 0.12–0.14 микросиверта на час от 3.1–3.7 в дните след земетресението. Това попада под определената от Япония безопасна граница от 1000 микросиверта на година, но нивата могат да варират, което поддържа несигурността на родителите относно играта на отрочетата им навън. 
"Опитвам се да не ги пускам навън и да не отварям прозорците", споделя 34-годишната Аюми Канета, която има трима синове. "Купувам храна от райони далеч от Фукушима. Това сега е нормалният ни живот." 
Тази липса на движение обаче оказва пагубен ефект както върху физическото, така и върху психологическото състояние на децата в Корияма. 
"В сравнение с преди бедствието, сега със сигурност се наблюдава спад в резултатите за физическа сила и ловкост – като сила на стискане, тичане и хвърляне на топки", обяснява Тошиаки Ябе, служител на местните власти. 
Годишно изследване на образователните институции във Фукушима сочи, че децата в префектурата са с по-високо тегло от средното за страната във всички възрастови групи. 
Петгодишните деца тежат с около 500 грама повече от средното, докато разликата нараства до 1 килограм при шестгодишните момчета и до 3 килограма при 11-годишните. 
Според Хирагури заради стреса се увеличават споровете, сбиванията и дори кръвотечението от носа сред децата. 
Има и други, не толкова видими последствия: "Има много повече деца, които изобщо не са толкова будни в реакцията си към околния свят. На тях не им се прави нищо", разказва директорът на детската градина. 
Ябе смята, че отношението на родителите към риска от радиацията може би все пак постепенно се променя. "Напоследък вместо да чуваме от родителите, че се притесняват от радиацията, ги чуваме, че са по-разтревожени от това, че децата им не излизат навън", казва той. 
Но според Хирагури ситуацията все още е тежка. "Понякога се чудя дали изобщо е правилно да държим деца във Фукушима. Има обаче някои, които просто не могат да си тръгнат, и аз чувствам, че трябва да направя всичко, което мога, за тях", казва директорът на детската градина. 