Мерил Луиз Стрийп е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.
Мери Луиз се ражда на 22 юни 1949 г., в Съмит (Ню Джърси). Още като ученичка се увлича по театъра. През 1975 г. завършва Йейлския университет като магистър по изобразителни и драматични изкуства.
Снимка на актрисата заснета през 1979 г.
В киното, където Стрийп се оказва след няколко години в един от най-добрите нюйоркски театри, ръководен от Джоузеф Пап, отначало не й провървява. Вече била известна актриса, играеща в постановки по Шекспир, Стриндберг, Тенеси Уилямс, а й поръчали малка роля на светска дама в "Джулия" на Ф. Цинеман (1977). В процеса на монтажа били изрязани почти всички кадри с нейно участие.
На снимката: Актрисата Мерил Стрийп в Vivian Beaumont Theater в Ню Йорк, 6 март 1980 г., преди появата си в телевизионното шоу "Omnibus".
Със следващите й роли обаче, главно на второстепенни героини, ценителите на истинското изкуство веднага я забелязали. За ролята си в "Ловецът на елени" (1978) Мерил печели наградата на Националното общество на кинокритиците за "най-добра поддържаща актриса", а за участието си във филма "Геноцид" (1978) е наградена с най-престижната телевизионна награда "Еми". За играта си в "The Seduction of Joe Tynan" (1979) получава приза на нюйоркските критици.
На снимката: Актрисата Мерил Стрийп в Бевърли Хилс, Калифорния. На 13 януари 1982. Стрийп печели наградата за най-добра актриса за ролята си в "The French Lieutenant's Woman."
Истински екранен триумф за актрисата става ролята на Джоана в известния филм на Р. Бентън "Крамър срещу Крамър" (1979). В образа, който създава, актрисата набляга на много черти, свойствени на ибсеновата Нора, играна от нея в театъра. Мерил Стрийп отлично осъзнавала непечелившата позиция на своя персонаж – майка, изоставила детето си. Но актрисата рискувала и спечелила. Получава "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля.
В реалния живот от 1978 г. Стрийп е омъжена за скулптура Дон Хамър (на снимката) и имат две момчета и две момичета, поради което актрисата споделя: "Винаги се чувствам уморена..."
В "Жената на френския лейтенант" (1981) Мерил Стрийп се превъплъщава в две героини: отритната от викторианското общество любовница на някакъв митичен френски лейтенат и съвременната актриса Ана – два различни женски характера. Двата образа ги сближава стремежът им към свобода и независимост в сферата на личните отношения.
Снимката е от Кан 13 май 1989 г.
Своя втори "Оскар" – вече за главна женска роля - Стрийп получава за участието си в екранизации на Алън Пакула на антифашисткия романа на У. Стайрън "Изборът на Софи" (1982). Тук отново й се налага да играе две роли, но вече не на различни жени, а на една: в Освиенцим и в следвоенния Ню Йорк. И на едното, и на другото място героинята е поставена пред много труден избор: отначало - кое от двете си деца да обрече на смърт, а после трябва да избере благоденствие или порядъчност; тя избира второто, за което заплаща с живота си. 
В средата на 80-те Мерил Стрийп се снима в поредица филми за любовта.
На 16 септември 1998 актрисата получава звезда на славата.
В "Да се влюбиш" (1984) на У. Гросбард (с Робърт Де Ниро) тя показва как тривиалната любовна изневяра може да прерастне в голямо, истинско чувство. 
В "Heartburn" (1986) на Майк Никълс (с Джак Никълсън) Мерил играе реално съществуваща личност, Нора Ефрон, която разказва историята на краха на своя брак с Карл Бърнстейн, единият от двамата журналисти, разкрили аферата "Уотъргейт". 
Любовта е трудна не само в големия град, но даже и там, където наоколо няма никой – това утвърждава с играта си актрисата в лентата на Сидни Полак "Извън Африка", получил "Оскар" като най-добър филм на 1985 г. 
През 1987 г. бразилският режисьор Ектор Бабенко я кани в своя американски филм "Ironweed", където актрисата демонстрира удивителната си способност драстично да промени външния си облик. 
Наградата на кинофестивала в Кан за най-добра женска роля Стрийп получава за участието си във филма на Ф. Шепизи "Вик в мрака" (1988), в който играе майка, осъдена за убийството на собственото си дете, изчезнало по време на излет сред природата. За убедителната игра на актрисата помогнало и това, че нейната дъщеря Грейс била приблизително на същата възраст като безследно изчезналото дете във филма. 
Мерил Стрийп играе и в комедията "Тя, дяволът" (1989) на Сюзан Зайделман и играе доста успешно в "Смъртта й прилича" (1992) на Р. Земекис. 
В "Postcards from the Edge" на М. Никълс (1990) демонстрира ярък музикален талант, а в екшъна "Дивата река" (1994) се представи като истински каскадьор, преди да се върне отново към романтичните драми с "Мостовете на Медисън" (1995). 
Силни роли играе и в "Адаптация", "Часовете" (и двата през 2002), както и в "Дяволът носи Прада" (2006). 
След актьорите и актрисите Мерил Стрийп е номер 1 по брой номинации за заветния "Оскар" - 10 номинации и две награди. 
В ново проучване на сп. Slate се твърди, че през последните малко повече от 10 години името Стрийп е споменавано от победителите в отделните категории по-често от името господне. 
Ролята на властната, взискателна и заядлива майка от семейство Уестън - Вайълет в "У дома през август" донесе на Мерил Стрийп рекордна, 18-а поред номинация за наградите на Американската филмова академия тази година.
На снимката: Мерил Стрийп с дъщеря си Грейс Гъмър пристигат на 79-тите Оскари, 25 февруари 2007 в Лос Анджелис..
Пълната с изненади 64-годишна актриса споделя пред британското издание, седнала на пода в хотелската си стая, че няколко пъти е заявявала, че не желае ролята във филма "У дома през август"
"Не исках да играя тази жена, която е засегната от миналото си, рака си и своята собствена същност. Децата й я ненавиждат и то съвсем основателно. Не исках да си представям всичко това и да се налага да го преживявам. Но агентът ми не спираше да казва, че трябва да го направим", споделя актрисата.
Кадър от филма "Mamma Mia!" 
Кадър от филма "Julie & Julia." 
Мерил Стрийп се съгласява да се превъплъти в една от най-влиятелните жени на ХХ век - Маргарет Тачър. Желязната лейди е първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател в Обединеното кралство — позиция, която тя заема от 4 май 1979г. до 28 ноември 1990г 
Сцена от филма "Hope Springs" 
