Група журналисти и природозащитници от WWF България се отправиха на дълго пътуване по Дунав край Тутракан на теренно изследване по реката в търсене на оцелели диви есетри.
На брега на Дунав до Тутракан група журналисти и природозащитници от WWF България се подготвят за дълго пътуване по водата в рибарските моторни лодки на Милена и сина й. Това е поредното (за експертите на организацията, иначе първото за журналистите) теренно изследване по реката в търсене на оцелели диви есетри. 
Изследването е част от проекта на WWF България в защита на застрашените видове на есетрата у нас. Той започна през 2012 г. и ще продължи до 2015 г. докогато екоактивистите се надяват да съберат повече информация за ключовите места на есетрите по коритото на Дунав и да засилят ефектите от забраните за ловуване на защитените видове.
На снимката: Преди да потеглим, от близкия рибен магазин се хвалят с днешния пресен (и напълно легален) улов - голям амур.
Рибар пък отделя уловените дребни риби уклей, които са местен деликатес, алтернатива на цацата. 
Пътешествието започва и то е много мокро. Пръските от високата скорост по водата обаче не притесняват репортерите, дошли да научат (и заснемат) всичко свързано със застрашения вид на есетрата. 
Есетрите са живели още по времето на динозаврите и са се запазили милиони години, но през последните 200 г. семейството им е сериозно застрашено от изчезване. Причините за това са няколко, но най-сериозната е, че малкото останали са обект на бракониерските апетити, заради месото и хайвера им, които са изключително ценни и търсени. 
В рамките на проекта на WWF-България, осъществяван съвместно с Румъния, от организацията ще опитат да спасят оцелялата есетра в Дунав, като работят с отговорните институции за следенето срещу бракониери. В друга инициатива пък си сътрудничат с местните рибари, институциите и бизнеса за производството на есетрови продукти, които да бъдат алтернатива на тези на черния пазар. 
Местните разказват, че макар и да са отраснали до северната граница на България, повечето от тях никога не са били в Румъния, а тези които са били, са изненадани колко красиво изглежда Тутракан от другата страна. 
Отдалечаваме се на около 10 км от Тутракан, преминавайки покрай остров Радецки и акостирайки на Калимок. 
По пътя виждаме заложени капани за рибите. В градчето има около 200 професионални рибари, за които това е основният поминък. 
На брега всички затъваме в лепкава кал. Наблизо са голяма част от влажните зони по Дунав, които се възстановяват също по проект на WWF. 
Част от екипа потегля с гребла срещу течението на реката, за да пуснат мрежа и да опитат да хванат есетра. 
Мрежата с шамандура накрая се пуска по течението и опитната рибарка Милена прави голяма дъга, преди да пресрещне шамандурата и да затвори като в торба това, което се е закачило вътре. 
Мисията обаче няма успех. Не и на този етап. 
Само няколко часа по-късно обаче новите опити на екоактивистите водят до изненадващ и радващ резултат - улавят двумесечното бебе моруна Апостол. Той е измерен, маркиран и върнат обратно в реката. 
А журналистите, поизкаляни от разходката с лодка, потеглят обратно към София, но не преди да се насладят на прясна рибена чорба. 