Потребителска фотогалерия
Катедралата на Сиена – Cathedrale di Santa Maria, е блестяща мраморна съкровищница на готическото изкуство от ХІІІ и ХІV век. 
Duomo (катедралата) се намира на площад над Piazza del Campo, срещу старата болница Санта Мария дела Скала, и пълното ѝ име е Cattedrale dell''Assunta (катедрала на Успение Богородично) и е пълна с истински богатства от Пизано, Донатело и Микеланджело, както и с фреските на Пинторикио в библиотеката Пиколомини. 
Външността на катедралата е истински внушителна. Ако обаче човек посещава Сиена след Флоренция и нейната катедрала, вероятно ще преживее истински шок. Катедралата на Флоренция е огромна, а куполът ѝ – впечатляващ, но вътрешността ѝ е твърде спартанска в сравнение. 
В катедралата на Сиена човек буквално не знае накъде по-напред да гледа. Колоните продължават една след друга в черно-бял мрамор, а ако погледне нагоре, ще установи, че е строго наблюдаван от минали религиозни фигури от Сиена. 
Вероятно едно от най-внушителните и красиви богатства на катедралата на Сиена е на пода: настилката е украсена с мозайки (използващи различни техники), които създават шедьоври на разказвачеството. 
Катедралата на Сиена е построена между 1215 и 1263 г., и е проектирана отчасти от готическия майстор Никола Пизано. Неговият син, Джовани, чертае плановете за долната част на фасадата, започната през 1285 г. Горната ѝ част е добавена през ХІV век. 
Четиринадесети век е време на голямо богатство и власт за Сиена. Правени са планове катедралата да се разшири в огромна църква, която ще засенчи дори "Св. Петър" в Рим. Вече и без това голямата Duomo трябвало да представлява просто трансепта на тази нова и огромна катедрала. 
Разширяването започва през 1339 г. с построяването на нов неф до десния трансепт на Duomo. През 1348 г. обаче Черната смърт помита града и убива 4/5 от населението на Сиена. Гигантската катедрала така и не е довършена, а полузавършените стени на Duomo Nuovo (новата катедрала) оцеляват като паметник на амбицията и някогашното богатство на Сиена. 
През ХІХ век катедралата е подложена на мащабни реставрационни работи, включително добавянето на златна мозайка на фасадата. 
Южният трансепт е с вход, известен като Porto del Perdono (Портата на прошката). Той е украсен с бюст в медальон на Девата и детето от Донатело (оригиналът обаче е в Museo dell''Opera). 
Западната фасада е започната през 1285 г. с главен архитект Джовани Пизано. Той завършва долното ниво през 1297 г, когато внезапно напуска Сиена заради творчески различия с Opera del Duomo. Камаино ди Крешентино поема работата от 1299 до 1317 г., когато Opera del Duomo нарежда цялата работа да се фокусира върху източния край на катедралата. Вниманието към фасадата се връща през 1376 г., повлияно от новопостроената фасада на катедралата на Орвието. 
Части от фасадата са възстановени и реорганизирани през 1866–1869 г. от Джузепе Партини и отново след Втората световна война. Всички статуи на фасадата, много от които са проектирани от Джовани Пизано, са заменени с реплики през 60-те години на ХХ в.; оригиналите са изложени в Museo dell''Opera. Статуите на Пизано изобразяват гръцки философи, еврейски пророци и езически Сибили, всяка придружена от надпис, както и животни, вкл. лъвове и грифони. 
Златните мозайки в горните фронтони са дело на венециански художници, базирани на рисунки от 1878 г. от сиенските художници Луиджи Мусини и Алесандро Франки. Те изобразяват Дева Мария в Храма, коронацията на Дева Мария и Рождество Христово. Големият кръгъл прозорец е заобиколен от бюстовете на 36 патриарха и статуята на Мадоната и детето. 
Уникалната черно-бяла камбанария на катедралата датира от 1313 г., но отразява романския стил. Високата, квадратна камбанария има увеличаващ се брой кръгли арки на всяко ниво и кулминира в покрив с формата на пирамида. 
Доминиращата тема вътре, настрана от широчината на корабите и на трансепта (имитирайки катедралата на Пиза в романски стил), е цветът: двата цвята на покритието и хоризонталните райета на цялата структура, включително колоните, обединяват богатството на архитектурата в хомогенно цяло. Пространството като че ли е изградено изцяло по-скоро от цвят и светлина, отколкото от солидността на зидарията. 
Във вътрешността 59-те гравирани и инкрустирани мраморни панели са проектирани от 40 от водещите художници между 1369 и 1547 г., всички от Сиена с изключение на Бернардино ди Бето, известен като Пинторикио, който е от Умбрия. 
Завършването им отнема 6 века и последният е приключен през ХІХ век. Днес мозаечните панели в нефа и страничните кораби обикновено са открити, макар и защитени от краката на посетителите с бариери, но най-ценните са под апсидата и в транептите. 
Огромният шедьовър (не само на сиенското изкуство), върху който работят най-големите сиенски художници от ХV и ХVІ в., е ефектният многоцветен мраморен под на цялата вътрешност на катедралата, приличащ на огромен килим. 
Разделен на 59 квадрата, на него са изобразени библейски сцени, най-прочутата от които е Клането на невинните, създадена според проекта на Матео ди Джовани през 1482 г. 
Най-старите пана са тези в центъра близо до входа – Колелото на фортуна и Сиенският вълк, заобиколен от символите на градовете съюзници, който датира от 1369 г., но е преправян през вековете, когато запазването на автентичния вид не е било нормална практика. Някои от частите са доста износени. 
Всеки панел има собствена история, която се разказва в специални брошури, продавани в специална, посветена на пода на катедралата книжарница. 
В левия трансепт се намира друг известен шедьовър на Никола и Джовани Пизано – амвонът, който несъмнено е най-важното произведение в катедралата и се смята за крайъгълен камък в историята на изкуството. 
Тримата най-велики скулптори от онова време: двамата Пизано и Арнолфо ди Камбио, работят заедно върху амвона, който демонстрира изумително декоративно богатство (има почти 400 фигури – животни и хора) и изключителна експресивност и драматична сила. 
Четири от осемте външни колони се опират на лъвове, докато основата на централната колона е населена от персонифицираните либерални изкуства. Седемте мраморни панела изобразяват живота на Христос в сцени с множество герои, пълни с движение и живот. 
В катедралата се намира и друго голямо богатство: Libreria Piccolomini – пространство, изискано от Кардинал Франческо Пиколомини, архивар на Сиена, за да съхранява богатата колекция от книги, принадлежали на чичо му, папа Пий II Пиколомини. (Галерията за нея е на адрес: http://bit.ly/1nFXcV6.) 
Аркадите в главния кораб, почиващи върху черно-белите мраморни колони, са много високи и с кръгли арки и нямат трифорий. Стените най-отгоре с прозорците имат черно-бели райета, за да съответстват на колоните. Някои от скулптурите в тях са изработени от Джовани Пизано, докато работи върху амвона през 60-те години на ХІІІ век. 
Корнизът по цялата дължина на кораба е украсен с бюстове на папи, изработени в работилницата на Джовани ди Стефано от 1495 г. нататък. 
Използвани са само 4 или 5 теракотени шаблони, за да се направят бюстовете, и затова толкова много от тях са идентични. Под тях са 36 бюста на римски и византийски императори от Константин до Теодосий. На снимката е олтарът. 
Северният трансепт приютява бронзова статуя на Донатело на изтощения св. Йоан Кръстител. В южния трансепт е параклисът Киджи, до който са картини на Бернини на св. Йероним и св. Мария Магдалена. Ренесансовият олтар е украсен с ангели от Бекафуми. 
Няколко важни сиенски художници допринасят за проекта, вкл. Доменико ди Бартоло, Матео ди Джовани, Пинторикио и особено Бекафуми, който проектира 35 сцени от 1517 до 1547 г. 