Президентът Росен Плевнелиев обяви днес структурата, състава и приоритетите на служебното правителство, което поема управлението на страната след оставката на кабинета "Орешарски" и трябва да проведе предсрочните парламентарни избори на 5 октомври.
Президентът Росен Плевнелиев обяви днес структурата, състава и приоритетите на служебното правителство, което поема управлението на страната след оставката на кабинета "Орешарски" и трябва да проведе предсрочните парламентарни избори на 5 октомври. 
Министърът на вътрешните работи - Йордан Бакалов, на влизане в президентството.
Депутат в четири парламента и инженер по образование през март 2013 година обяви, че се оттегля от политиката, след 16 години в нея. Бил член на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, жалбите и петициите на гражданите и постоянната Подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред.
Вицепремиерът и министър по европейските въпроси - Илияна Цанова, на влизане в президентството.
Цанова заемаше същия пост в служебното правителство на Марин Райков. Преди това има десетгодишен опит в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Служебният вицепремиер и министър по социалните въпроси - Йордан Христосков.
Известен е като авторът на пенсионната реформа, започната през 1998 година. Заема същият пост като служебен министър и в правителството на Ренета Инджова през 1994 г. Между 2000 и 2009 г. Христосков оглавява НОИ.
Мирослав Ненков - служебният министър на здравеопазването.
В периода март - май 2013 г. е бил заместник–министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков. От 2009 г. досега е координатор по донорство и изпълняващ длъжността началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение при ВМА - София.
Новият министър на отбраната Велизар Шаламанов на влизане в президентството.
В периода 1998 - 2001 г. той е заместник-министър на отбраната по военната политика, планиране и интеграция. След това до 2009 година. работи в БАН като съветник на председателя на БАН по национална сигурност и отбрана. От 2009 до 2012 г. е Директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление, а от 2013 г. е Директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО.
Служебният министър на външните работи Даниел Митов.
Той е сред изненадите в правителството, защото след кратката му политическа кариера в ДСБ и "Движение България на гражданите" е извън публичното пространство. Учил е политология в СУ и европейска интеграция в Италия от 2010 г., с кратко прекъсване работи за Националния демократически институт на САЩ.
Васил Щонов е служебен министър на икономиката и енергетиката.
От 2010 година е директор "Стратегии" и "Програмно съдържание" в кабелния оператор "Близу". Преди това е бил консултант в "Маккинзи", където е работил по стратегически проекти с водещи телеком оператори в Европа. Бил е и инвестиционен банкер в САЩ.
В новото служебно правителство има 11 мъже и 6 жени.
Това е вторият служебен кабинет, назначен от Плевнелиев. Предишният - начело с дипломата Марин Райков, управлява от 13 март до 29 май 2013г. Сред най-важните негови решения ограничението държавните предприятия да не държат в една банка повече от 25% от финансовия си ресурс, а сред най-шумните скандали - аферата "Костинброд", която гръмна в деня за размисъл преди изборите.
Начело на новия Министерски съвет е професорът по конституционно право Георги Близнашки. Той ще има четирима вицепремиери - Екатерина Захариева, Йордан Христосков, Христо Иванов и Илияна Цанова. В списъка на обявените днес министри имаше няколко изненади, сред сред които Иван Щонов (начело на икономическото ведомство), и Мартин Иванов (министър на културата). 
Новият кабинет има ограничени правомощия, тъй като не може да взима решения, за които е нужен акт на парламента. Това включва промени в бюджета и данъците, теглене на заеми, сключване на международни договори и др. Служебното правителство ще работи до избирането на редовен кабинет от следващото Народно събрание. Това означава най-малко два месеца и половина - докато бъдат проведени изборите, след което да се конституира парламентът и да бъде съставено правителство. Ако обаче има трудности при излъчването на редовен Министерски съвет, мандатът може да продължи и доста по-дълго. До такава ситуация не се е стигало в най-новата политическа история на България. 
Президентът обяви имената на министрите, подчертавайки, че поставеният начело Георги Близнашки е "широко скроен, човек на върховенството на закона, истински европеец". 
Плевнелиев увери, че служебното правителство ще работи напълно прозрачно и по ясна програма. Обеща пълен и точен анализ за състоянието на бюджета към 31 юли, както и данни за обществените поръчки, за реалния дефицит, за състоянието на строителния бранш и др. Увери, че ще продължи финансирането на проектите по европрограмите, както и активна работа за размразяване на двете спрени програми - за околната среда и за регионалното развитие. 
Целта на кабинета ще е постигането на повече стабилност, диалог и прозрачност на управлението, каза Близнашки в словото си. 
Близнашки декларира, че кабинетът му ще направи необходимото да се даде възможност на всички българи да изразят мнението си на изборите, но и напомня, че гласуването е граждански дълг. Той напомня за протестите, като посочва, че чрез тях обществото се е противопоставило на арогантността на мафията. Следващата крачка е изборът, припомня той и изразява надежда хората да отидат да гласуват. "Властта се връща при суверена", допълва той. 
Премиерът завършва словото си с обръщение към президента, когото увери, че новият кабинет ще работи в името на висшите интереси на обществото. 
Президентът Росен Плевнелиев със служебния премиер Георги Близнашки.
Професорът по конституционно право е бивш депутат в 36-ото и 40-ото Народно събрание и член на БСП. Той беше председател на Инициативния комитет за референдум по изборните въпроси. Автор е на повече от 70 научни труда на конституционно-правна тематика – монографии, студии и статии.
Утре се очаква да бъде издаден указа, с който президентът ще разпусне Народното събрание, ще назначи служебното правителство и ще определи предсрочните парламентарни избори за 5 октомври. 