Потребителска фотогалерия
Село Врачеш се намира на 4 км от Ботевград. Известно е с майсторите си бъчвари и строители (в миналото), но най-интересното край него (на 4 км) е Врачешкият манастир "Св. Четиридесет Мъченици". 
Врачешкия манастир е красива девическа обител в Западна Стара планина. 
Манастирският комплекс се състои от жилищни и стопански сгради, а вътре се съблюдава строг ред. 
Една част от манастирските сгради са реставрирани и са в отлично състояние, а останалите се ремонтират в момента. 
Манастирът е много добре поддържан и силно впечатление прави идеално окосената трева и многото цветя, дело изцяло на монахините. 
Врачешкият манастир е построен по времето на Второто българско царство след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9.03.1930 г. 
След победата, която се случила в деня, в който се празнуват св. Четиридесет мъченици, цар Иван Асен II решава да построи няколко църкви и манастири в чест на светиите, сред които е и Врачешкият манастир. 
В началото манастирът е основан като мъжко братство, но по-късно става женски и е такъв и досега. 
След създаването на манастира монасите усърдно преписват богослужебни книги. Преписи на Псалтир от 1559 г., Граматиката на Мелетий Смотрицки от 1666 г. и Служебник от 1673 г. се пазят в Националната библиотека. 
През ХVІІ век във Врачешкия манастир има и килийно училище. 
При нашествието на турците в края на ХІV век манастирът е частично опожарен. 
След това, при набезите на кърджалийските турци през ХVІІІ век той е сринат напълно и потъва в забрава до 1890 г., когато според предания Богородица се явява на местен младеж – Атанас Якимовски, докато пасял стадото си под манастирската круша. 
Богородица му показала мястото на опожарените сгради и лековитото аязмо недалеч от манастира и му поръчала да възстанови обителта. 
След като младежът споделил видението си със селския свещеник, отец Петър Цанов събрал селяните и направил разкопки, при които са открити основите на манастирския храм, кости на убити монаси, части от дървен полилей, кадилница и неповредена икона на Богородица. Предполага се, че иконата датира от ХVІІ век. 
През 1891 г. върху основите е построена скромна църква от един от известните майстори по онова време – уста Вуно Марков. 
Манастирът постепенно възражда функциите си като мъжка обител, а от 1937 г. се превръща в девическо общежитие. 
Храна и възможност за преспиване не се предлагат. 
Тишината е пълна: чува се само вятърът, ромонът на потока до манастира и от време на време хлопатарите на животните, които пасат наблизо. 
Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с вътрешен и открит притвор, над който се издига камбанария, а старата малка църква е вградена в новата. 
Днес Врачешкият манастир е обявен за паметник на културата. 