Автор на над 50 филма, повечето от които са се превърнали в класика, сър Алфред Джоузеф Хичкок е смятан за бащата на психологическия трилър. Наричан "краля на ужаса", но и безспорно признат за една от иконите на популярната култура на XX в., Алфред Хичкок има повече от шест десетилетия активна творческа кариера. Днес се навършват 115 години от неговото рождение.
След успешна кариера в нямото кино и ранното озвучено кино в родината си Алфред Хичкок се премества в Холивуд и през 1956 година става поданик на САЩ, без да губи британското си гражданство.
Той е роден на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун. Той е вторият син и най-малкото от трите деца на Уилям Хичкок (1862-1914), продавач на зеленчуци и птици, и Ема Джейн Хичкок.
На снимката: Алфред Хичкок с унгарската актриса За За Габор с наградата на чуждестранната преса в Холивуд, Лос Анджелис, на 26 февруари 1958 г.
Бащата на Хичкок умира, когато той е на 14 години. През същата година бъдещият режисьор се мести от колежа "Свети Игнаций" в общинското училище по инженерство и корабоплаване в квартала Поплар. След като завършва, Хичкок става чертожник и дизайнер на реклами.
През този период Хичкок започва да се интересува от фотография и е нает като дизайнер на заглавни надписи във филм на лондонския клон на филмовата компания, превърнала се по-късно в "Парамаунт Пикчърс". През 1920 г. получава постоянна работа в киностудиото "Айлингтън", където в продължение на няколко години изработва дизайна на титри за неми филми.
На снимката: Алфред Хичкок и Ингрид Бергман на снимачната площадка на филма "Небезизвестните", 10 март 1946 г.
Кариерата на Алфред Хичкок като режисьор започва в началото на 20-те години, но първите му филми се превръщат в поредица от неуспехи. За пръв път режисира филм през 1922 г. - "Номер 13", но продукцията е прекратена поради финансови проблеми, а няколкото завършени до този момент сцени впоследствие са загубени.
Подобна е съдбата и на "Винаги казвай на жена си", късометражна комедия, в която Хичкок не е посочен като режисьор и от която днес са запазени само едно или две копия.
Снимка от 8 юни 1960 г.
През 1924 г. Хичкок отива в Германия с режисьора Греъм Кътс. В Потсдам те снимат филма "Принцесата и цигуларят", на чийто сценарий Хичкок е съавтор. Там той наблюдава част от снимките на "Последният човек" на Фридрих Мурнау и остава силно впечатлен от неговата работа. По-късно Хичкок ще използва много от сценографските техники на Мурнау в своите собствени филми.
По-късно "кралят на ужаса" твърди, че по това време силно влияние му е оказал и филмът "Уморената смърт" на Фриц Ланг.
На снимката: Портрет на Алфред Хичкок, заснет в хотел в Сидни, Австралия по време на интервю на 9 май 1960 г.
През 1925 г. продуцентът Майкъл Балкън дава възможност на Хичкок да режисира филма "Градината на удоволствията", заснет в берлинското киностудио УФА. Филмът е финансов провал.
През 1926 г. Хичкок режисира драмата "Планинският орел", чиято лента също е изгубена.
На снимката: Хичкок почиства снимачна площадка на 6 октомври 1962 г.
Обрат в неуспешната до този момент кариера на Хичкок настъпва с излезлия през януари 1927 г. филм "Наемателят", който е финансово успешен и посрещнат с одобрение от британската критика.
Както и повечето от дотогавашните му произведения, филмът е повлиян от експресионистичните техники, които оставят трайно впечатление у Хичкок по време на немския му престой. Някои изследователи определят "Наемателят" като първият типично "Хичкоковски" филм, включващ някои от мотивите, които ще се повтарят отново и отново в творчеството му - като този за "грешния човек".
Във филма Хичкок за пръв път използва стъклен под, за да покаже действие, развиващо се на горния етаж - напълно новаторски похват, от който произлизат невиждани дотогава кадри. В "Наемателят" Хичкок прави и още един дебют - този на статист. Оттук нататък той ще се появява във всички свои филми, което се превръща в негова запазена марка.
На снимката: Хичкок подрежда 50 сценария на негови филми на 12 ноември 1965 г.
След успеха на "Наемателят" Хичкок наема специален човек, който да се грижи за публичния му образ. На 2 декември 1926 г. той се жени за Алма Ревил, която работи като асистент-режсьор по "Наемателят". Тя продължава сътрудничеството си с Хичкок и през следващите години и той често отбелязва в частни разговори нейният принос към филмите му. Двамата имат едно дете, бъдещата актриса Патриша Хичкок, родена през 1928 г.
На снимката: Хичкок кара велосипед на международния филмов фестивал в Кан, Франция на 15 май 1972 г.
След няколко не толкова забележителни филма, през 1929 година Хичкок започва да работи по "Шантаж". По време на снимките от киностудиото решават филмът да бъде озвучен. Като един от първите озвучени филми "Шантаж" често е сочен като важен момент в историята на киното и често е определян като първият британски озвучен пълнометражен филм.
Кулминационната сцена на филма се развива върху купола на Британския музей, с което "Шантаж" поставя началото на друг повтарящ се мотив в творчеството на Хичкок - използването на известни забележителности като фон на напрегнати сцени.
По-късно Хичкок разказва как е използвал озвучаването като специален елемент на филма, например акцентирайки на думата "нож" по време на разговор с жената, заподозряна в убийство. Главната роля се изпълнява от чешката звезда Ани Ондра, която говори английски със силен акцент, поради което е използвана примитивна форма на синхронен дублаж - актрисата само си отваря устата, а репликите са произнасяни по микрофон от стояща извън кадъра дубльорка.
На снимката: Алфред Хичкок с актрисата Ким Новак на снимачната площадка на филма "Шемет", 1958 г.
След като снима "Човекът, който знаеше прекалено много" (1934) и "39-те стъпала" (1935), Хичкок осъзнава, че ще се занимава изцяло със съспенс филми.
На снимката Алфред Хичкок и с внучките си на летище Орли в Париж, Франция, през декември 1962 г.
През 1940 г. заминава за Холивуд. Снима продуцирания от Дейвид Селзник филм "Ребека" ( за филма получава "Оскар" за най-добър филм), който е екранизация по Дафни дю Морие. Режисьорът вече е заснел "Странноприемница "Ямайка" (1939) по неин роман, а през 1963 г. ще създаде и шедьовъра "Птиците", отново по сюжет на дьо Морие.
На снимката: Алфред Хичкок кара ръчна количка на писта близо до Милано, Италия, 12 октомври 1960 г.
Алфред Хичкок е известен с огромната си колекция от разкази на известни и неизвестни автори, в които вижда потенциална възможност за екранизиране. Всичките му филми са заснети по нечие литературно произведение.
На снимката: Алфред Хичкок пред Биг Бен в Лондон, Англия на 12 октомври, 1971 г.
Американският период на Хичкок е най-плодотворен. В него той създава най-известните творби от своята филмография, превърнали се в истинска класика: "Омагьосаният" (1945); "Небезизвестните" (1946); "Делото "Парадийн" (1948); "Въжето" (1948); "Непознати във влака" (1951); "Набери "У" за убийство" (1954); "Прозорец към двора" (1954); "Да хванеш крадец" (1955); "Неприятности с Хари" (1955); "Шемет" (1958); "Север-северозапад" (1959); "Психо" (1960); "Птиците" (1963); "Марни" (1964); "Разкъсаната завеса" (1966).
През 1971 г. Хичкок се завръща в Англия, където снима последните си два филма "Полуда"/1972/ и "Семеен заговор"/1976/.
Снимка от юли 1972 в Лондон.
През 1979 г. получава признание за цялото си творчество, а в началото на 1980 г. кралица Елизабет II го посвещава в рицарство.
На снимката: Британският филмов режисьор Алфред Хичкок наднича зад градинска вила при посещението си в студиата "Пайнууд", Бъкингамшир, Великобритания, на 22 юли 1971 г. Това е първото му завръщане там от двайсет и една години.
Хичкок твърди, че успеха на един филм се дължи и на участието на поне една звезда.
Той притежава още една уникална способност, която нарича "Всевиждащото око" - т.е., умението да види филма още преди да е заснет. Самият той споделя, че за него работата приключва след оформяне на режисьорската книга. Снимачният период и монтажа са "необходимата досада".
Заради спецификата на своето творчество, той е наречен "краля на ужаса".
Снимка на Хичкок от Холивуд, Калифорния, 10 февруари 1964 г.
По време на своята кариера, обхващаща повече от половин век, Хичкок си изгражда специфичен и разпознаваем режисьорски стил. Зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок конструира сцените така, че да манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието и използва новаторски подход към монтажа, за да демонстрира гледната точка на героите.
В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с "ледени блондинки". Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар че често криминалната загадка служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на героите.
Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.
23 от тях могат да бъдат видени онлайн безплатно в архива на платформата Open Culture.
Снимката е от 1968 г.
Алфред Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма в кариерата си, разпростряла се в шест десетилетия и често е именуван като най-великият британски режисьор.
Това определение той получава за пръв в анкета сред британски кинокритици, проведена през 2007 г. По този повод вестник "Дейли Телеграф" пише: "Безспорно най-великият кинорежисьор, появил се на тези острови, Хичкок е направил повече от всеки друг за оформянето на съвременното кино, което би било напълно различно без него. Неговият усет беше към повествованието, безмилостно прикривайки ключова информация (от своите герои и от нас) и ангажирайки емоциите на публиката както никой друг."
Алфред Хичкок умира на 29 април 1980 г. в Бел Еър, САЩ.
Снимка на Алфред Хичкок от 1980 г.