Всяка година на 19 август привържениците на Петър Дънов посрещат своята нова година в сърцето на Рила. Наричат я божествената или слънчевата нова година. Далеч преди това са разпънали палатките си в общ лагер. Събират се хора от различни страни.
Всяка година на 19 август привържениците на Петър Дънов посрещат своята нова година в сърцето на Рила. Наричат я божествената или слънчевата нова година. Далеч преди това са разпънали палатките си в общ лагер. Събират се хора от различни страни. 
Тази година точно в 10 часа започна паневритмията, която за участниците в нея далеч надхвърля изпълняваните упражнения, а за много хора е атракция, за която специално идват. 
По традиция повечето участници са облечени в искрящо бяло. Някои хора, които идват точно за това събитие, си носят бели дрехи, които да облекат, малко преди да се включат в церемонията. Сред участниците в най-външния кръг има и ярко червени шалове, розови тениски с надпис Dubai и други отклонения, които явно са допустими. 
Паневритмията е система от упражнения, които обединяват в себе си музика, поезия, движение и мисъл в хармонично цяло. 
Паневритмията се състои от три дяла. Първият съдържа 28-упражнения, вторият се нарича "Слънчеви лъчи", а третият – "Пентаграм". Запознатите с духовната наука разглеждат Паневритмията като духовна практика, повлияваща благотворно физическото и духовното здраве чрез създаване на пълноценна връзка между силите на Духа, душата и тялото на човека. Практикуващите я казват, че при изпълнението й човек черпи от живите енергии на природата и влиза в синхрон с природния ритъм. 
Участниците се движат в няколко концентрични кръга, външният от които е очертан от тънко въже на земята. Отвън обичайно се нареждат хората, които искат да наблюдават. Всеки търси своя кадър. 
Духовният учител Петър Дънов, който създава паневритмията, казва за нея: "Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека. Тя е метод на разумните същества за самовъзпитание." 
Според историята на учението, което създава Дънов, той започва редовно да събира своите последователи в планината от 1922 г. - първоначално на Витоша и после на връх Мусала. Седем години по-късно всяка година лагерът на неговите последователи се събира в района на седемте рилски езера. 
Тези събирания се приемат за лятна духовна школа, в която е силно застъпено общуването с природата. Това е и причината упражненията да се изпълняват на бос крак. Което също си има своите изключения. Някои тази година бяха с маратонки, други с боти, а трети по чорапи. 
В периода 1932-1942 година е създадена паневритмията, чиито движения и музика са определени от Петър Дънов. 
Учението му официално започва да се разпространява извън пределите на България след 1925 г. от хора, които са го посетили у нас и са станали негови последователи. 
Всяка година последователи от различни страни идват за лятната духовна школа край седемте езера. 
Този надпис, подреден от камъчета, се вижда от най-високата точка - езерния връх. 
От там се простира гледка към част от езерата. 
Малко по-надолу е мястото, от което сякаш се показва човешкото лица на планината, която хората, разбиращи от енергии, твърдят, че е едно от най-енергийните места на света. 
С това се обяснява и причината, поради която тъкмо тук е мястото, избрано за лятната духовна школа на Дънов. 
Красотата се шири безпощадно накъдето и да погледнеш. 
Окото е най-дълбокото планинско езеро у нас като се смята, че в най-ниската си точка достига 37 метра. Някои от туристите в този ден намериха за нужно да се поизкъпят в него, макар и за кратко, защото температурата не е особено приветлива. Да не говорим, че на доста табели в района ясно е указано, че това е просто забранено. 
Сред посетителите в Рила има доста невръстни. 
Сред тях е и двугодишното дете на гърба на този човек. Той обясни, че още миналото лято малкият е спал една седмица на палатка тук, а когато е бил едва на три месеца е изкачил на гърба на баща си и един връх в Стара планина. Човекът все пак не изключи възможността едни ден наследникът му да не тръгне по планините на собствен ход. 
Опашката пред чешмата, създадена от Дънови негови последователи, известна като "Ръцете, които дават", е непрекъснато обсадена от желаещи да си напълнят вода и измият лицето. 
Тази година има не един, а два палаткови лагера. Този е извън традиционното място и се е разпрострял близо до така наречената нова хижа, до която стига лифтът. 
Насаме с тази част на Рила по това време на годината е невъзможно да се остане. 