Потребителска фотогалерия
Замъкът Шамбор е собственост на френската държава, която го откупува през 1930 г. заради архитектурната и историческата му стойност. Неговата много отчетлива френска ренесансова архитектура смесва традиционните френски средновековни форми с класически италиански структури и е причината да бъде обявен от ЮНЕСКО през 1981 г. за част от световното наследство. 
Това е най-големият замък в долината на р. Лоара със своите 426 стаи, 77 стълбища, 282 огнища и 800 скулптирани капители. Шамбор е построен като ловджийска хижа за крал Франсоа I, който поддържа кралската си резиденция в Шато дьо Блоа и Шато д’Амбоаз. 
Силуетът на Шато дьо Шамбор е уникален с неговата 156-метрова фасада. Геометричната простота на Шамбор, която се основава на централно тяло с пресичащи се под прав ъгъл линии под формата на гръцки кръст (подобно на тази на базиликата "Св. Петър" в Рим, която е построена по същото време), хармонията на неговите пропорции (двете крила са напълно огледални) и изпълненият с въображение покрив с кули, комини и спиращи дъха гледки изпълват посетителите със страхопочитание. 
Независимо от огромните размери, отвън замъкът изглежда възхитително елегантен и добре балансиран. От всички материали, които са използвани в строителството му, туфът наистина улавя погледа. Макар че е използван в повечето от замъците по Лоара, именно в Шамбор този порест, варовиков мек камък е обработван с най-голяма виртуозност. 
Шамбор има най-големия затворен горски парк (около 49 кв. км в рамките на дълга 32 км стена) и е представлява мечтата на млад крал, но и истинско чудо от ренесансовия период. Неговата градина на удоволствията и ловният му парк също са исторически паметници като жив културен пейзаж. 
Величествените тераси на покрива осигуряват превъзходни гледки към парка, заобикалящ замъка, който е със същата площ като централен Париж – почти 5440 хектара. От тях за обществеността са отворени 800 хектара. В парка живеят глигани и елени, а пътеките са маркирани. 
Строителството на замъка започва през 1519 г. и е завършено през 1547 г. Флорентинецът Леонардо да Винчи посещава за кратко строителната площадка и добавя някои декорации към сградата още по време на строежа. Комплексът е допълнен с конюшни, които могат да поберат 1200 коня, и е построен от наетите от Франсоа І 1800 работници. 
Шамбор е значително променен през 20-те години на строежа му (1519–1547), през което време е надзираван на място от Пиер Непву. Когато замъкът е почти готов, Франсоа демонстрира този огромен символ на богатство и власт, като кани в него свой стар архивраг император Карл V. Императорът е приветстван с огромна помпозност и Карл V, абсолютно изумен, обявява, че това, което вижда в Шамбор, е "обобщение… на човешкото усърдие и трудолюбие". 
Франсоа І е на трона в продължение на 32 години, през които прекарва в Шамбор само 72 дни. Той така и не вижда проекта си завършен при смъртта си през 1547 г., когато са готови единствено централната кула и кралското крило. Неговият син, Анри ІІ, и Луи ХІV – също големи любители на лова, са отговорни за превръщането на Шамбор в това, което се вижда днес. 
След смъртта на Франсоа I през 1574 г. замъкът на практика не е използван в продължение на около 50 години. 
Кралете идват много рядко в замъка и единствените хора, които живеят тук постоянно, са управителите и мъжете, отговорни за поддръжката. Едва по времето на Луи XIV сградата най-накрая е завършена. 
Работата се управлява от Жюл Ардоан-Мансар, който довършва западното крило, както и долната стена, върху която е мансардният покрив. По това време са изградени и зоните около замъка. 
Извън него са построени конюшните, а малката река Косон, която преминава през парка, е отчасти вкарана в канали, за да се усъвършенства пространството. 
Кралят Слънце, придружен от своя двор, отсяда в замъка на няколко пъти. По време на тези престои се провеждат огромни ловни празненства. 
През 1669 и 1670 г. драматургът Молиер пътува с краля до Шамбор. Негови две нови, успешни пиеси за пръв път се играят там: "Мосю дьо Пурсоняк" и "Буржоата благородник" в театър, временно организиран във вестибюла на първия етаж на централната кула. 
Комедийните балети на Молиер са придружени от музиката на Люли, която е специално композирана. При управлението на Краля Слънце, в края на ХVІІ век, е завършен параклисът и четирите апартамента в северната зала на първия етаж са обединени, за да се създаде кралският апартамент, което придава на замъка окончателния му силует. 
През ХVІІІ век работата по замъка е съсредоточена предимно във вътрешността, която вече не е резиденция на кралете. Луи XV го използва, за да настани там тъста си, Станислас Лешчински – полския крал в изгнание, от 1730 до 1733 г., а след това и маршал дьо Сакс като награда за неговата военна победа в Битката при Фонтеноа през 1745 г. 
Нуждата от отопление и по принцип превръщането на замъка в по-комфортно пространство карат различните му обитатели да го обзавеждат и да поставят дървено обзавеждане, паркет и да снижават таваните. 
Между 1748 и 1750 маршал дьо Сакс живее постоянно в Шамбор като крал с малък двор и гарнизон от войници. Той умира там през ноември 1750 г. Работата върху заобикалящата територия, за да се превърнат в типични френски градини северните и източните поляни, както и строителството на каналите за река Косон датират от същия период. 
Шамбор е сравнително пожален от Френската революция. Шатото е плячкосано, а останалите мебели са продадени, но самата сграда успява да се спаси от разрушение. След това е изоставено за дълъг период, а най-накрая Наполеон го подарява на маршал Бертие през 1809 г. в знак на благодарност за неговата служба. 
Районът тогава е преименуван на княжество Ваграм след битката, която маршалът е спечелил. Маршал Бертие прекарва много кратко време там и на вдовицата му скоро е разрешено са продаде старото, порутено имение. 
Целият район на Шамбор през 1821 г. е даден като подарък от държавата на херцога на Бордо, внук на краля Шарл X, роден през 1820 г. Политическите събития обаче водят до изгнанието на Шарл X и това означава, че той повече не може да живее в Шамбор. Той го вижда само през 1871 г. по време на кратко 3-дневно посещение, когато пише своя прочут "манифест", с който иска трикольорът да бъде изоставен, или той ще абдикира. 
Макар че не живее в замъка, херцогът на Бордо се грижи за поддръжката на Шамбор и на парка. Назначава управител, който да стопанисва имението, започва големи възстановителни работи и официално отваря замъка за обществеността. След смъртта му през 1883 г. Шамбор преминава в ръцете на неговите племенници, принцовете Бурбон-Парма. 
Тъй като принцовете Бурбон-Парма са с австрийска националност, френското правителство конфискува Шамбор през 1915 г. Той официално става държавна собственост по право на предпочтително изкупуване през 1930 г. Правителството взема решение да представи сградата в най-близкото възможно състояние до нейния ренесансов план, отстранявайки мансардния покрив, който покрива долните стени по време на Луи XIV. Възстановителните работи продължават 30 години. 
Това е видът, в който Шамбор изглежда днес. Управлението на замъка е разделено между няколко министерства и агенции, всяка от които има власт върху някаква част от имението. Държавата, искайки да обедини наново имението на Франсоа I, през февруари 2005 г. създава със закон Индустриално-търговско обществено дружество, което е единствено отговорно днес за управлението и поддръжката на замъка. 
Една от поантите на Шамбор е двойното стълбище в централната кула, което свързва трите етажа и поддържа остъкления купол, увенчан с лилии. Стълбището се състои от две концентрични спираловидни стълбища, които се вият около централна колона, така че двама души, тръгнали по всяко едно от тях, могат да се видят през отворите, но никога няма да се срещнат. 
На всеки етаж четири големи зали, формиращи кръст, започват от изходите на всяко стълбище, отделяйки на практика четири практически идентични жилищни пространства. Този новаторски план за Франция и остроумието, с което е планирано централното стълбище, дават основание на специалистите да смятат, че да Винчи, който идва във Франция през 1516 г. по молба на Франсоа І, вероятно е помогнал с проектирането. 
Стаите на кралицата, обитавани последователно от двете съпруги на Луи ХІV: Мария Тереза от Австрия и мадам дьо Ментенон, са разположени до кралския апартамент и като него са съставени от стая за пазачите, две преддверия, спалня и лични стаи. 
Орнаментираните сводове на тавана са съществена част от разглеждането на Шамбор. Те комбинират монограма на Франсоа І F с емблемата му – саламандъра. Саламандрите в Шамбор илюстрират девиза на Франсоа І Nutrisco et extinguo, което може да се преведе като "Храня се (от добрия огън) и потушавам (лошия огън)". (Терасите и сводовете в момента се реставрират, за да се спрат течовете от покрива, които ги унищожават.) 
Параклисът на Шамбор е построен преди шатото. Той е започнат от Луи ХІV и е посветен на св. Луи. Днес само стените са останали от първоначалния параклис, който е напълно възстановен през 1850 г. благодарение на графа на Шамбор, който е син на херцога на Бери и внук на Шарл Х, претендент за трона на Франция под името Анри V. 