Потребителска фотогалерия
"Перистера" е късноантична и средновековна крепост на входа на Пещера на пътя от Пазарджик. (Тъй като на място нямаше брошури, ползвам информацията на доц. д-р Бони Петрунова, завеждащ секция "Средновековна археология" в НАИМ към БАН, http://goo.gl/9jUjws.) 
Намира се на хълма Св. Петка, а по думите на уредника на Историческия музей в града, работата по крепостта тепърва започва, тъй като голяма част от пластовете все още не са разкрити. 
На хълма са намерени глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито не са намирани на други места. Два от тях са изложени в Историческия музей. 
Крепостта заема 3 декара, а крепостните стени обграждат общо 12 декара. 
Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера означава "гълъб" или "гълъбово място". 
Според легендата в един скален къс в крепостта, който прилича на кацнал гълъб, се вселил духът на тракийската девойка Перистера и оттук и името на комплекса. 
Името на хълма идва от намиращата се в подножието му църква "Св. Петка", а за останките от крепостта пишат Ст. Захариев през 1845–1850 г. и К. Иречек през 1883 г. 
Първите археологически проучвания са от 1954 г., а след това допълнителни разкопки са правени през 1958 и 1972 г., когато останките са обявени за римска крепост. 
През 2007 г. започват археологически разкопки в югоизточната част на укреплението. Тогава е разкопан наосът на еднокорабната църква, част от крепостната стена и една триъгълна кула, която е охранявала югозападния ъгъл на укреплението. 
Стените на крепостта са с дължина е 253 м и ограждат пространство от 2895 кв. м. Укрепената площ е елипсовидна и е дълга 94 м. Ширината на крепостта е 37 м. 
Най-високата точка на крепостта е на 494,6 м. 
Крепостните стени са от големи ломени камъни, споени с хоросан. 
Стените на църквата/крепостна кула са с дължина около 9 м, апсидата е 1,90 м, северният вход е широк 1,60 м. 
В наоса на църквата на дълбочина 2,20 м е открито стопанско помещение с питоси (делви). 
Така археолозите стигат до извода, че всъщност са открили югоизточната кула на цитаделата. 
Тъй като вътрешната ѝ форма е като на църква, сградата вероятно е изпълнявала двойна функция: църква и бойно съоръжение. 
Такова съчетание на бойна кула и църква има само в още две средновековни крепости извън България. 
По протежение на крепостната стена, която е дълга 253 м, има 28 помещения, които са служили за складове, работилници или жилища на войниците, охранявали цитаделата. 
Откритите питоси (делви) са с различна височина и вместимост; 45 от проучените съдове са показани на място в крепостта. 
Благодарение на провизиите (жито, зехтин и вино), съхранявани в тези делви, гарнизонът е можел да издържи под обсада 18 месеца. 
През 2007 г. са открити 44 монети, включително 14 златни монети, скрити в делва при опожаряването на крепостта. Въз основа на тях историците обособяват три периода в живота на крепостта: римски (II–III век), късноримски (началото на IV век) и възраждане на крепостта в началото на VI век. 
Последните отсечени монети на император Тиберий II Константин очертават края на съществуването на крепостта на хълма Света Петка. 
Пожар слага край на обитаването на ранновизантийското укрепено селище край Пещера. 
Крепостта на хълма (надморска височина 494 м) разкрива прекрасни гледки към Родопите и Пещера в основата му. 
Днес крепостта "Перистера" е експонирана като ранновизантийска крепост от VІ век. 
Смята се, че това е уникален паметник на античното и средновековното културно наследство на България. 
Интерес представляват двете култови сгради – параклис и базилика, и множеството артефакти, открити от археолозите при разкопките. 
Находките разказват за бита на обитателите на цитаделата, производствените дейности, начина на обличане и личните вкусове: обкови, накити, инструменти, оръжия, църковни принадлежности, производствени съоръжения. 
Почти във всяко помещение са открити останки от древни ключалки, ключове и резета, с които всеки е предпазвал собствеността си. Открити са и религиозни артефакти: кръстове, кандило, изрисувани и щамповани върху керамика и камък религиозни знаци. Открит е и комплект стъклени чаши за вино, скрити в ниша в северния зид на югозападната кула-църква. 
Комплексът работи от вторник до четвъртък от 9 до 16:30 ч, от петък до неделя от 9 до 17 ч, а в понеделник е почивен ден. Входът е 4 лв., за пенсионери, ученици, студенти и хора с увреждания – 2 лв. Екскурзовод на български език за групи от минимум 5 души струва 10 лв., а на чужд език – 15 лв. На територията на крепостта има и безплатен wi-fi достъп. 