Потребителска фотогалерия
Малта отгоре. Страната се състои от три острова: Малта, Гозо и Комино. Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. 
Малта се гордее с историята си с ясното съзнание за значимостта й като туристически актив. Културата и архитектурата на Малта са белязани от множество различни влияния, които са оставили своя отпечатък и са формирали днешния образ на страната. 
Летището в Ла Валета: "This year the world is celebrating 100 years of flying… Which song makes you fly? Go on, play it!" 
Летището в столицата Ла Валета 
Парк срещу летището 
Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава. 
Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. 
След финикийците идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания. Арабският език повлиява силно съвременния малтийски език. 
От 1530 г. до 1834 г. Малта е резиденция на Малтийския орден. Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964 г. 
Паметник на Жан дьо ла Валета. През 1565 г. Сюлейман Великолепни подготвя масирана обсада на Малта, продължила близо 5 месеца и останала в историята с името "Великата обсада". Девет хиляди души рицари и обикновени малтийци се изправят срещу 40-хилядната турска армия и успяват да надделеят. Година след успешната защита на островите започва изграждането на нов укрепен град с името Валета, кръстен на Жан дьо ла Валета - Водач на ордена на тамплиерите по време на обсадата. 
Бюст на Папа Пий V 
Катедралата "Свети Йоан Кръстител" (St. John''s Co-Cathedral). Построен е през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. Храмът е посветен на свети Йоан Кръстител, който е патрон на ордена. В нея се намира и специално нарисуваната за пристроения параклис картина "Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител" от живелия в Малта Караваджо. 
В катедралата са погребани около 400 членове на ордена. 
През последващото "бароково столетие" интериорът на катедралата е пищно украсен с пари, дарени от отделни рицари. 
Катедралата е построена по проект на архитекта Джероламо Касар, наричан Строителя на Валета. Сградата е от базиликален тип. 
В катедралата са разположени сепарирани капели (олтари). Осем от тях са посветени на основните народности и говорими езици на рицарите от ордена на хоспиталиерите. 
Основен художник е италианецът от Калабрия – Матия Прети. 
През 1941 г., в разгара на Втората световна война, катедралата пострадва сериозно от бомбардировките на Валета. Храмът за малко се разминава с пълното унищожение. Съдържанието му е предварително преместено на сигурно място в очакване на по-добри времена. 
В края на XVIII век настъпва краят на властта на хоспиталиерите над Малтийския архипелаг. През 1798 година те неохотно предават островите на Наполеон. 
През периода след края на тамплиерската власт са изнесени много от ценностите в "Свети Йоан Кръстител", изработени от масивно сребро, както и реликви, поставени при главния олтар и в страничните капели. 