Потребителска фотогалерия
Ранен ноемврийски мрак, с лека, котешка походка - сякаш от съдбата знак - ме засече черна котка... 
Знаете ли как се катери котка по костюмар? Аз вече знам - по панталона, по вратовръзката, за нула време... Доста се ошашках, де, но проявих самообладание! 
Черна котка, бял коцкар (особено първото)! Честно казано, винаги съм си представял по-иначе смисловия заряд на израза "да дадеш едно рамо"... 
...и ми вика (наум): "Мя-ауу, мацко, ма ти немаш климатроник, немаш кожен салон, даже орехов фурнир по таблото немаш! Сигурно и Мини Купър немаш, къв си ти, бе?..." 
И като се почна едно обикаляне по капака... 
...после малко позиране... 
...и примижаване под светкавиците (на тутурутката, де, не от небето, но това вие си го знаете)... 
Кеф ти профил... 
...кеф ти анфас! 
Такива ми ти срещи по тъмна доба се случват человек понякога... Хау! (това тук също е същата котка, колкото и сюрреалистично да изглежда) 