Иван Костов - бивш министър-председател, дългогодишен лидер на СДС, а впоследствие - на ДСБ, навършва днес 65г. "Дневник" прави преглед в снимки на политическата кариера на един от емблематичните политици на прехода, който винаги е предизвиквал полярни мнения - от пълно одобрение и поддръжка до тотално отричане и омраза.
Иван Костов - бивш министър-председател (1997 - 2001г), дългогодишен лидер на СДС, а впоследствие - на ДСБ, навършва днес 65г.
"Дневник" прави преглед в снимки на политическата кариера на един от емблематичните политици на прехода, който винаги е предизвиквал полярни мнения - от пълно одобрение и поддръжка до тотално отричане и омраза.
Първата му изява в политическия живот на България след 1989г. е на Кръглата маса, където първоначално е консултант на тогавашния казионен профсъюз.
Малко след това е избран за народен представител в 7-то Велико народно събрание с листата на СДС.
В края на 1990 г. Иван Костов стана министър на финансите и беше сред тримата представители на СДС (заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров) в коалиционното правителство на Димитър Попов. Остана на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров.
Иван Костов (вече лидер на СДС) с председателя на 38-ото Народно събрание Йордан Соколов и лидера на ДПС Ахмед Доган. През Жан Виденовата зима движението на Доган подкрепяше тогавашната дясна опозиция. Партията запази добри отношения с Костов и в началото на премиерския му мандат, но след това настъпи рязък обрат, като Костов дори си позволи да нарече ДПС "проклятие за България". 
СДС застана начело на мащабните протести, чиято кулминация беше разбиването на парламента на 10 януари 1997г. Лидерът на партията водеше всекидневните шествия по улиците на София, приключили с връщането на мандата за второ правителство на БСП на 4 февруари.
На снимката: Костов отваря бутилка шампанско на площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски" вечерта на 4 февруари 1997г. Час по-рано беше уговорено, че през април ще има предсрочни парламентарни избори.
С Надежда Михайлова (сега Нейнски) и лидера на Демократическата партия Стефан Савов (1924 - 2000г.) 
Дясната опозиция Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз) спечели пълно мнозинство в 38-ото Народно събрание и обяви курс към драстични икономически и политически реформи и към членство на България в НАТО и Европейския съюз. 
Годината е 1997-ма: Костов, заедно с Екатерина Михайлова (първата вляво) - по това време председател на парламентарната група на ОДС, Надежда Михайлова (сега Нейнски) - външен министър, вицепремиерът Евгений Бакърджиев (останал в историята с мъчителното събаряне на мавзолея на Георги Димитров) и Анастасия Мозер - лидер на БЗНС - НС. 
По времето на Костов СДС от коалиция се превърна в единна партия. Това предизвика разцепването на някои от по-малките партии-членове на съюза.
На снимката: Националната конференция на сините през февруари 1997г., на която Костов беше преизбран за лидер
Със Стефан Софиянски, по онова време втори мандат кмет на София и едно от най-популярните лица в СДС.
Години по-късно между двамата настъпи разрив, който се запомни с фразата на Костов, че гласува за поредния мандат на Софиянски "с отвращение".
Бившият кмет пък създаде своя партия - Съюз на свободните демократи, отцепвайки членове на СДС. Същото направи и Евгений Бакърджиев с неговия Съюз "Радикали". През 2004г. самият Костов напусна СДС, разцепи парламентарната група и създаде нова формация - "Демократи за силна България" (ДСБ).
Костов като премиер в компанията на Красимир Стойчев - един от основателите на бизнес сдружението Г-13 (вляво) и Юлий Москов (по това време главен редактор на вестник "Стандарт". 
Заседание на кабинета "Костов". Вдясно е Богомил Бонев - вътрешен министър и един от членовете на правителството с най-висок рейтинг. През 1999г. отношенията между двамата се обтегнаха след доклад на Бонев, в който се твърдеше, че министри са замесени в корупция. 
С представителя на МВФ за България Ан Макгърк. В първите години на Костовото управление тя посещаваше страната често, за да следи реформите във финансовата сфера, последвали въвеждането на Валутния борд. 
С финансовия министър Муравей Радев. През 1999г. кабинетът обяви деноминация на лева, който се беше обезценил през кризата от 1996 - 1997г. 
С вицепремиера Александър Божков (1951 - 2009 г). 
Елена Костова - съпругата на Иван Костов, придоби популярност след множеството изявления на премиера, че се допитва първо до нея, когато взима важни решения.
По време на правителството на ОДС Костова управляваше фондация "Бъдеще за България", около която избухна публичен скандал заради голямо дарение от Майкъл Чорни.
Чорни беше изгонен от България, след като контраразузнаването го обяви за заплаха за националната сигурност. Шеф на НСС по това време беше Атанас Атанасов.
Костов и тогавашният президент Петър Стоянов. В началото двамата си партнираха, но отношенията им бързо се изостриха 
През 1999г. разривът стигна до там, че в коментар за подозренията за корупция сред министрите Стоянов произнесе в ефир фразата "Иване, кажи си, те ще те разберат" 
Модата министър-председателят да участва в ПР-събития като ритуалната първа жътва за годината не отмина и Иван Костов. Вляво е земеделския министър Венцислав Върбанов. 
Мъж на годината - 1998г., в класацията на Дарик радио 
С Йордан Цонев, който до 1999г. беше сред най-приближените до Костов. Цонев оглавяваше парламентарната бюджетна комисия и беше член на ръководството на СДС.
През 2000-та година Цонев и Христо Бисеров лансираха тезата за коалиция на СДС с ДСП. Двамата поискаха Костов да се оттегли или от премиерския пост, или като лидер на синята партия, вследствие на което дойде изключването им от СДС на 27 февруари 2001 г. Цонев премина в ДПС, като се издигна до зам.-председател на движението през 2005г.
Февруари 2001г. - в края на мандата. 
Парламентарните избори са насрочени за юни 2001г., а Костов се готви за втори мандат. 
Костов в "Шоуто на Слави" по време на предизборната кампания. Той получи подарък саксия теменужки - препратка към изказване на съпругата му Елена, заради което той дълго беше обект на подигравки.
Костова разказа, че има теменужка на прозореца в кухнята, която реагирала на гласа й: "Непрекъснато се разраства. Станала е огромна. Казах му на Иван, че ми познава гласа и цъфти, защото й говоря. Той, разбира се, ми се присмя, но на следващия ден го залових да й приказва нещо."
Костов се размина с втория мандат, след като НДСВ спечели изборите, а Симеон Сакскобургготски оглави новото правителство. 
Бившият вече премиер остана депутат в новия парламент, но обиден, че избирателите не са оценили усилията му като министър-председател запази близо двугодишно мълчание пред медиите. Оттегли се и като лидер на СДС. 
През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в разпадащото се СДС, Костов напусна партията, заедно с част от най-приближените си съпартийци. През 2004 г. сформира и оглави ДСБ, с която година по-късно влезе в 40-то Народно събрание. 
Откриване на централата на ДСБ под звуците на "Акага" 
През 2007г. ДСБ и СДС направиха коалиция за местните избори в София и издигнаха Мартин Заимов за кмет. Той обаче загуби надпреварата, а начело на София остана Бойко Борисов. 
Годината е 2008-ма. Костов на форум с Пламен Орешарски, министър на финансите в кабинета "Станишев", а впоследствие - премиер (2013 - 2014г) 
През 2009г СДС, водено по това време от Мартин Димитров (вляво), и ДСБ на Костов подписаха коалиционно споразумение за съвместно участие в изборите за Европейски парламент и редовния парламентарен вот. "Синята коалиция" успя да излъчи един евродепутат - Надежда Нейнски (по-късно след промените от Лисабонския договор в Страсбург замина и Светослав Малинов) и вкара 15 депутати в Народното събрание. 
С лидера на ДПС Лютви Местан в парламента. 
В началото на 2013г. ДСБ подписа единна платформа с Национален съюз "Единство" - формацията на поредния отцепил се от някогашното СДС - Надежда Нейнски. Така двамата седнаха отново на една маса почти 10 години след като Костов напусна СДС. Платформата трябваше да е заявка за бъдещо дясно обединение, което обаче не се осъществи. 
След изборната загуба на парламентарния вот през 2013г., когато за първи път партиите от някогашната единна десница не успяха да прескочат изборната бариера, Иван Костов подаде оставка от лидерския пост в ДСБ и обяви, че се оттегля от политиката. Начело на партията застана Радан Кънев. 
Понастоящем Костов ръководи изследователското звено "Лаборатория Управление на рискове" на Нов български университет в София, която се занимава с политически анализи и прогнози.
В медийните си изяви той повтаря, че не се бърка в решенията на ДСБ и е останал редови член на формацията. Той обаче беше първият, който лансира идеята за Реформаторски блок, обединяващ партии от десния спектър. Коалицията беше създадена и спечели 23 места в настоящия парламент. Тя участва и във властта, след като подписа коалиционно споразумение с ГЕРБ и излъчи министри във втория кабинет "Борисов".
В последните години Костов е пестелив в медийните си изяви. През лятото на тази година той наруши сдържаността си и даде поредица от интервюта, в които настояваше държавата да спаси КТБ, чийто лиценз беше отнет от БНБ.