2013 г. постави началото на "Годината на протестите" в най-новата ни история - година, която отдавна надхвърли календарните очертания и се наследи и от 2014 г. с многобройни демонстрации "за" или "контра".
2013 г. стана "Годината на протестите" в най-новата ни история - година, която обаче отдавна надхвърли календарните очертания и се наследи и от 2014 г. с многобройни демонстрации "за" или "контра".
Още на 8 януари "Атака" "откри сезона" с протест на площад "Батенберг" до сградата на Народното събрание, срещу искането за сваляне на имунитета на Волен Сидеров. Това се случи след инцидента на летище Варна, при който лидерът и членове на националистическата партия влязоха в конфликт с дипломат от френското посолство, а след това се сбиха с пътник от същия полет и полицай на летището.
Скандалът с Волен Сидеров предизвика и остра реакция от обществото и съответно - контрапротест. Граждани настояваха не само за сваляне на имунитета на депутата, а и за "имунизация" на България срещу Волен Сидеров. Журналистът Найо Тицин, облечен в усмирителна риза и с маска на лидера на "Атака" внесе граждански иск в прокуратурата, макар че тя вече беше предприела действия.
В последствие Сидеров сам се отказа от депутатския си имунитет и срещу него беше заведено дело за хулиганство, което започна в края на юли, но беше отложено за октомври. През октомври проблем отново се оказаха правата му като преизбран депутат в 43-ото Народно събрание.
Междувременно протестите срещу правителството на Пламен Орешарски продължиха, макар и с намален заряд. Оживление се усети на 333-ия ден от протестите и около годишнината на вълната #ДАНСwithme, която започна на 14 юни 2013 г. заради опита за назначение на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС и прерасна в искане на оставката на правителството. 
Огражденията около сградата на парламента и дежурната жандармерия останаха да охраняват депутатите от 42-ото Народно събрание до последния му ден на 4 август. 
В края на януари едновременно в няколко града на страната се подновиха протестите за защита на Странджа, след като петчленен състав на ВАС върна спорния Общ устройствен план, позволяващ масово застрояване. 
Протестите на природозащитниците продължиха и през пролетта с демонстрации пред Съдебната палата и Министерството на околната среда и води, както и по Черноморието. 
В разгара на размириците в Киев, които взеха жертви в края на януари, у нас се организира митинг в протест на насилието пред украинското посолство. 
На 15 февруари, въпрки забрана от властите и неодобрението на редица правозащитни организации, в София се проведе поредния Луковмарш, почитащ паметта на ген. Христо Луков, който е бил водач организацията "Българските национални легиони", асоциирана с идеологията на националсоциализма, която Хитлер разгръща по същото време в Германия.
Шествието премина мирно под наблюдението на огромен брой пазители на реда.
През февруари "Протестна мрежа" направи акция анти-Lafka пред парламента, като опъна огромно винилово платно, представящо Народното събрание като част от оранжевата верига павилиони за вестници и цигари. 
През март екоактивисти продължиха с протестите за защита на Черноморието от застрояване - този път за Карадере. Спорът за разрешителното да се строи на дивия плаж, както и акциите на защитниците продължиха през цялата година и стигнаха до съда. 
На 25 април Реформаторският блок организира флашмоб пред сградата на Европейския съюз в София по повод навършването на 9 години от подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС. Младежи с превръзки на очите питаха случайните минувачи къде е пътят за Европа, а събитието беше под мотото "Направи избор" и беше част от започващата предизборна кампания. 
Служителите на Спешна помощ в София организираха поредица от протести пред министерството на здравеопазването с настояване за по-високи заплати и по-добри условия за работа, както и срещу готвеното уволнение на дългогодишния шеф на звеното Георги Гелев. Тогава по-голямата част от служителите заплашиха да напуснат, а поводът за всичко бяха острите критики към ръководството за поредния случай на пациент, починал на улицата, защото линейката закъсняла фатално.
След оставката на правителството на Орешарски Гелев беше възстановен на работа, а новият здравен министър Петър Москов обеща цялостна стратегия за подобряване на работата на спешните екипи.
"Вън слуги на Газпром #ДАНС No more 14 юни", изписаха представители на "Протестна мрежа" по огражденията около Народното събрание в подготовка за годишнината от началото на антиправителствените протести. Двама от активистите на протестиращите бяха задържани за това. 
На 14 юни хиляди излязоха на 365-ия протест от серията #ДАНСwithme все още в очакване на оставката на кабинета "Орешарски". 
Над 80 активисти на "Амнести интернешънъл" от над 30 държави се събраха на 18 юли в центъра на София, за да "трансформират" символично външната граница на Европейския съюз във възпоменателна стена за мигрантите и бежанците. 
На 21 юли багери, съпроводени от полицейски кордон започнаха събарянето на 55 незаконни къщи в ромската махала на кв. Лозенец в Стара Загора. Хората от махалата протестираха и опитаха да спрат акцията, но безуспешно. Повечето от тях бяха приготвили предварително багажа си без идея какво ще се случи след това и с последната надежда, че може би ще успеят да запазят жилищата си. 
С лепенки на устите и символично завързани ръце младежи протестираха през лятото пред сградата на Народното събрание срещу задкулисните връзки между медии, бизнес и политика. 
През юли медици от организацията "Млади лекари за ново здравеопазване" показаха неудовлетворението си от рушащата се здравна система на България и излязоха на символичен протест с куфари и плодови фрешове, за да призоват политиците да "освежат" системата и да я направят по-привлекателна за младите специалисти, така че да ги задържат. Те предупредиха, че ако до неотдавна поне половината от завършващите лекари избираха да останат в страната, сега вече около 80% имат готовност да я напуснат при първа възможност. 
За втори път в мандата на главния прокурор Сотир Цацаров пред Съдебната палата се събраха журналисти и граждани. Повод за акцията, организирана във "Фейсбук", беше призоваването на двама редактори от вестник "Капитал" в СДВР. Сигналът беше подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98" Момчил Борисов, според който публикацията във вестник "Капитал" от 27 юни "Паниката е по-голяма от проблема"… всява паника. 
Служителите на ТВ7 излязоха на протест пред Съдебната палата на 1 октомври. Те твърдяха, че са под натиск от страна на синдика Панайот Велков, назначен след като през юни "Ноу фрейм медия България", свързана с партията на Николай Бареков, поиска телевизията да бъде обявена в несъстоятелност. Изпълнителният директор на медията Емил Кошлуков обяви, че служителите й са без заплати от два месеца по вина на Велков. 
Полицаите и служителите в сектор "Сигурност" излязоха на протест против предложените от служебния социален министър Йордан Христосков промени в начина на пенсиониране в тяхната категория и поискаха оставката му. 
Протести белязаха началото и на новото - 43-о Народно събрание. Жители на Кюстендил и Дупница дойдоха организирано в София, за да протестират срещу това, че издигнатият за депутат от ДПС Александър Методиев, наричан Бат' Сали, е обявен за народен представител от техния избирателен район. 
Протести на актьори, режисьори и други представители на творческата и медийната гилдия предизвика и назначението на депутата Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия по култура. 
Гласуването на бюджета на НОИ за 2015 г. в края на годината също предизвика гражданско недоволство срещу новия парламент, както и срещу финансовия министър Владислав Горанов.
Между първо и второ четене депутатите от ГЕРБ с одобрението на министъра внесоха скандални поправки в пенсионната система, които макар че срещнаха масово неодобрение и искане на оставката на Горанов, бяха приети с мнозинство от ГЕРБ, ДПС и БДЦ.