Събития и лидери в кадри.
Отминаващата 2014-та година премина под знака на изборите. Тя беше белязана и от множество политически скандали, оставки и размяна на тежки обвинения. Вижте най-важните и зрелищни политически събития в снимките на "Дневник".
На снимката: На 22 януари президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова отчитат втората година от встъпването в длъжност. Държавният глава е първият в историята на България, който вече има две назначени служебни правителства - през 2013 г. с премиер Марин Райков и през 2014 г. с премиер Георги Близнашки.
В началото на 2014 г. беше създаден Реформаторският блок, в който влязоха пет формации - СДС, ДСБ, Движение България на гражданите, БЗНС и Народна партия "Свобода и достойнство". Формацията участва като коалиция на европейските избори през май 2014 г. и на предсрочния парламентарен вот през октомври 2014 г. 
През февруари Третото национално събрание на ГЕРБ преизбра единодушно Бойко Борисов за свой лидер. Въпреки настроенията срещу Цветан Цветанов, Борисов не го освободи от зам.-председателския пост. Посочи обаче още двама свои заместници - кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. С резолюция ГЕРБ се обяви за референдум и предсрочни избори. 
През 2014 г. се навършиха 10 години от членството на България в НАТО. Президентът Росен Плевнелиев удостои с орден "Стара планина" - първа степен, генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заради изтичането на мандата му.
След церемонията бившият външен министър Соломон Паси - първият политик заговорил за присъединяване на страната към Алианса, си направи селфи с държавния глава и с Расмусен.
БСП откри предизборната си кампания за европейския вот в присъствието на премиера тогава Пламен Орешарски, без да знае, че само дни след това коалиционният й партньор ДПС ще обяви курс към предсрочни избори. 
Бившият телевизионен водещ Николай Бареков влезе в политиката и основа своя партия "България без цензура". Тя участва в коалиция с ВМРО на европейските избори и успя да спечели двама евродепутати - Николай Бареков и зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. ББЦ беше и с най-скъпата предизборна кампания, но Бареков така и не каза откъде наистина са парите, твърдеше, че всички разходи на формацията му се покриват от неговата заплата.
На предсрочните парламентарни избори в коалицията ББЦ Бареков замени ВМРО с партията около Христо Ковачки ЛИДЕР. В края на парламентарната година Бареков се отрече от депутатите на Ковачки, а впоследствие подаде оставка като председател на коалицията.
След 13 години начело на БСП през юли 2014 г. лидерът на социалистите Сергей Станишев подаде оставка. Той не спази обещанията си и реши да замине в Брюксел като редови евродепутат и се оттегли от партията след поредица скандали - девета изборна загуба от ГЕРБ на евровота, обвинения, че кабинетът "Орешарски" не е изпълнява ангажиментите на БСП и малкият партньор ДПС преяжда с власт. Станишев посочи за свой наследник икономическия министър в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев, но конгресът избра бившия председател на 42-ото Народно събрание Михаил Миков. 
Преди европейските избори през май 2014 г. ГЕРБ и Реформаторският блок проведоха поредица консултации по енергийната политика на България. След разговорите ГЕРБ внесе и последния вот на недоверие към кабинета "Орешарски" за провал в политиката му в областта на енергетиката, който беше неуспешен. 
ДПС успя да "разшири географията си" и на европейските, и на предсрочните парламентарни избори. Движението остана на по-малко от 20 хил. гласа разлика след БСП и запази позицията си на трета парламентарна сила. Този път видимо ДПС обра повечето ромски гласове. Кадърът е от предизборен концерт за евровота в Бяла Слатина, където се очакваше да бъде и кандидатът за евродепутат Делян Пеевски. 
Вторият в евролистата на ДПС Делян Пеевски, който беше номиниран от всички 28 структури на партията, в изборната нощ се отказа от поста и не замина за Брюксел.
На 5 октомври той беше избран за трети депутатски мандат и през първата сесия беше редовен посетител на парламентарните заседания.
До средата 2014 г. най-честият призив беше #оставка 
Премиерът Пламен Орешарски подаде оставка на 23 юли 2014 г. Продължилите повече от година многолюдни антиправителствени протести не успяха да свалят от власт Орешарски. Оставката дойде, след като лидерът на ДПС Лютви Местан разчете резултатите от евровота като недостатъчна подкрепа за правителството, тъй като БСП не е успяла да спечели първото място. 
Бившият премиер Пламен Орешарски и сегашният - Бойко Борисов 
Президентът Росен Плевнелиев свиква представителите на парламентарно представените партии на консултации в президентството 
В началото на август БСП отбеляза 123-годишнината от създаването си на традиционния събор под връх Бузлуджа. 
Президентът Росен Плевнелиев назначи на 5 август и второто си служебно правителство с премиер Георги Близнашки. Професорът по конституционно право оглавяваше инициативният граждански комитет, който настояваше за провеждане на референдум по изборните въпроси - за мажоритарен избор, задължително и електронно гласуване. 
През август в навечерието на предсрочните парламентарни избори лидерът на ДСБ Радан Кънев подаде оставка като говорител на Реформаторския блок. По-късно от партията му настояха да бъде избран единен водач на коалицията, но до такъв избор все още не се е стигнало. 
В Реформаторския блок СДС и "Движение България на гражданите" играят опозиция на ДСБ. Двете формации спряха и избора на единен председател. Лидерите на СДС и ДБГ Божидар Лукарски и Меглена Кунева влязоха в правителството на Бойко Борисов - Кунева стана вицепремиер, а Лукарски пое икономиката. 
Патриотичният фронт, включващ Националния фронт за спасение на България на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов, стана поддържащ партньор на управлението на ГЕРБ и РБ след седмици преговори. 
Лидерите на ГЕРБ и на Реформаторския блок подписаха коалиционно споразумение на 6 ноември. Вторият кабинет на Бойко Борисов, който в най-новата история е единственият, който повтаря мандат като министър-председател, беше подкрепен от Патриотичния фронт и АБВ на предишния президент Георги Първанов. ГЕРБ получи 7 министерски поста, Реформаторският блок - 5, в това число и вицепремиер, а АБВ - вицепремиер и министър в едно. Патриотичният фронт влезе в изпълнителната власт със свой представител - зам.-министър на отбраната, след седмици протести срещу назначението на Орхан Исмаилов за заместник-министър на военното ведомство от партията на Корман Исмаилов. 
Новият 43-ти парламент започна работа на 27 октомври. 
Вторият кабинет "Борисов" положи клетва на 7 ноември. 
Един от най-шумните скандали в парламента, предизвикал първите протести срещу новата власт, беше изборът на Слави Бинев от Патриотичния фронт за председател на комисията по културата и етиката. След десетдневни протести на дейци на културата Бинев подаде оставка, макар седмица по-рано да смяташе, че в българския парламент няма по-подготвен от него за този пост. 
Етичната комисия към Висшия съдебен съвет (ВСС) се самосезира заради публикуваната във в. "Капитал" снимка на съдията от Върховния административен съд (ВАС) Петър Стоянов и подсъдимия по делото САПАРД Марио Николов. 
Депутатът от ДПС Делян Пеевски беше разпитван няколко пъти в Софийска градска прокуратура. Веднъж заради негова жалба, че се подготвя убийството му, а втори път - по сигнал на банкера Цветан Василев, че е застрашен животът му. В крайна сметка прекрати преписките по сигналите. 
След Консултативния съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев, на който се решаваше за предсрочните избори, премиерът Пламен Орешарски си тръгна пеш към сградата на Министерския съвет. По пътя охраната на все още неподалия оставка министър-председател разтвори и постави пред тялото му специално кевларено одеало.
Целта на приспособлението, което обикновено стои затворено в куфарче, е да предпазва от куршуми и летящи предмети охранявания. Кевларът е изключително устойчив лек материал, който освен за други цели се използва за правене на военни каски и бронежилетки.