Потребителска фотогалерия
Изола Бела (320 x 180 м) е мястото, което вероятно предизвиква най-голямо възхищение в Лаго ди Маджоре и извлича славата си от изумителния бароков палат и прекрасни италиански градини. 
Това е перлата в короната на група известни италиански архитекти през ХVІІ век, които благодарение на щедро отделените пари на Боромеевата фамилия успяват да създадат уникален шедьовър. 
Нужни са 400 години и труда на стотици мъже (квалифицирани архитекти, инженери, специалисти по мазилките, художници и дърводелци), за да трансформират Изола Бела от скалата във водата в място на истинска наслада. 
Макар че първоначално Изола Бела е бил гола скала, населена от рибари с две църкви и зеленчукови градини, разхвърляни тук-там, през 1630 г. Карло Боромео започва колосални строителни работи, които напълно трансформират острова. 
Семейство Боромео, собственик на Изола Мадре от 1501 г., проявява интерес към Изола Бела през първите 20 години на века. Интересът им води до там, че Джулио Чезаре III и Карло III започват амбициозен проект по строителството на палата, който се вижда днес. 
През 1632 г. Карло III Боромео решава, че трябва да построи палат за съпругата си, Изабела д’Ада, и избила това малко островче срещу Стреза, където река Точе се влива в Залива Вербано. 
Работата спира към средата на ХVІІ век заради бубонната чума в Миланското херцогство. 
Синовете на Карло ІІІ кардинал Джиберто III (1615–1672) и особено Виталиано VI (1620–1690) продължават, разширяват, а Виталиано VІ и преработва проекта (той се смята за официалния заселник на Изола Бела). 
Виталиано VІ е отговорен и за наемането на прочутия римски архитект Карло Фонтана, за да довърши строителството. 
Работата продължава неуморно дори и след него през ХVІІІ и ХІХ век чак до 1948 г., когато Виталиано IX Боромео строи Салоне Нуово – северната фасада и големия док. 
Според амбициозния проект палатът и градината е трябвало да бъдат обединени под формата на въображаем кораб: кеят представлява носа на кораба, основният палат е палубата, а издигнатата тераса – мостикът. 
Строителството през първите 40 години драматично променя облика на Изола Бела. Резултатите оказват съществено влияние върху пейзажа и представляват триумф на човека, който оформя природата по свое желание. 
Четириетажният палат е типичен пример на ломбардската барокова архитектура. Най-интересните стаи са тези на първия етаж, разположени като лъчи около Залата на честта с нейната величествена архитектура, балкон и купол. 
Около Залата на честта са разположени неокласически бални зали, музикална стая с подбрани ценни музикални инструменти, Зала на медалите, наречена така заради позлатените дървени орнаменти, разказващи живота на св. Карло Боромео, Залата с фламандските килими от ХVІ век и други зали, украсени с картини, мебели и кристални полилеи. 
Най-иновативната част на палата обаче е под земята: шест пещери, украсени с тъмни и светли камъчета и черупки, подредени в модели, отразяващи морски теми. 
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век палатът е посетен за няколко дни от Наполеон и Джозефина дьо Бърнез, както и от принцесата на Уелс Каролина Амалия Елизабет. 
Твърди се, че и Мусолини е бил канен, но според няколко източника е отказал посещение на палата Боромео на Изола Бела. 
Пищната градина в италиански стил достига на височина до 37 метра и е разположена на десет тераси. 
Тези десет тераси формират пресечена пирамида с балюстради, плетове, обелиски и статуи. 
Градините са открити през 1671 г. от Карло IV (1657–1734), който е почитател на изкуствата и самият той е учен. 
Градината е пълна с цветя и редки екзотични растения, които растат тук благодарение на особено мекия климат на Боромейския залив. 
Всичко на острова е проектирано така, че да създава панорамен ефект, включително "Амфитеатъра", построен в края на терасите на 37 м. височина и доминиран от статуя на Еднорога – хералдическата емблема на семейство Боромео. 
От двете му страни са статуи на Природата и Изкуството. 
Голямата и твърде необикновена градина е допълнително украсена с езерца, фонтани и множество статуи, датиращи от втората половина на ХVІІ век. 
Гледките са превъзходни, а белите пауни, които се разхождат през красивите поляни, добавят своята грация към това приказно бароково място. 
Тази сложна терасирана конструкция има стени, украсени с камъни и туф (шуплеста варовикова скала), в които са разположени ниши, барелефи и статуи, представляващи триумфа на семейство Боромео. 
От 37-метровия връх на Амфитеатъра се разкриват внушителни панорамни гледки към планините, заобикалящи залива. 
На една от по-ниските тераси има езеро с лилии, красиви цветни легла и кръстосани легла с живи плетове, които придават романтична атмосфера на Градината на любовта. 
Цялата градина е осеяна с величествени дървета. 
До палата и градините е селцето, което някога е заемало острова; днес тук има няколко ресторанта и магазини за сувенири. 