Потребителска фотогалерия
"Земята на многото дървета", "страната на орлите", "планината, откъдето извират водите" и "страната на вечната пролет" са част от имената, с които различните племена на маите са наричали територията на днешна Гватемала. Граничеща на север с Мексико и Белиз, на юг и изток с Хондурас и Коста Рика, Атлантическия океан на север и Пасифика на югозапад, Гватемала е централно американска държава с разнообразна природа, дълга история и смесени култури. С територия почти колкото България и население над 15 милиона, страната е най-населената Централно американска държава. На снимката: Националното знаме на Гватемала. Двете сини ивици символизират двата океана, с които граничи страната. На герба е един от националните символи – птицата кецал. Кецал се нарича и паричната единица на Гватемала. 
Две планински вериги разделят Гватемала на три района: планински, тихоокеанско крайбрежие и северeн (щата Петен, изцяло покрит с джунгли). В предимно планинската държава е и най-високия връх в Централна Америка – вулканът Тахумулко (4220 м). В страната има около 30 вулкана, някои от които са активни. На снимката: Вулканите са неизменна част от пейзажа на Гватемала. 
Най-ранното човешко присъствие в района е от 12 000 години пр. н. е., доказателство за което са откритите върхове на стрели, направени от обсидиан. Археолозите разделят пред-колумбовата история на Централна Америка на Предкласически период (от 3000 г. пр. н.е. до 250 г. пр. н. е.), Класически (от 250 г. пр. н. е. до 900 г.) и Посткласически (900-1500 г.), като Класическият период съвпада с върхът в развитието на цивилизацията на маите. На снимката: Маска от нефрит. Подобни маски маите са поставяли на лицата на мъртвите. 
Първото навлизане на испанците е през 1519, когато Ернан Кортес, вече завладял Мексико, изпраща Педро де Алворадо начело на 300 войници и 120 конници да превземе територията на днешна Гватемала. Алворадо се възползва от съперничеството между най-големите племена на маите, като първо се съюзява с племето Качикел срещу племето Киче, а след това завладява и първите. На снимката: Навлизането на испанците е съпроводено с появата на типична колониална архитектура. 
Ишимче (Iximche) е била столица на маите Качикел през периода 1470-1524 г. През първите години градът процъфтява, но е опожарен през 1514 г. През 1519-1520 г. бушува и страшна епидемия, която убива много от жителите, а оцелелите от епидемията го напускат завинаги. С така отслабени сили, маите Качикел посрещат радушно испанските завоеватели, предвождани от Педро де Алварадо. Испанците пристигат през април 1524 г. и дава началото на бъдещото Генерално капитанство с първа столица Ишимче, преименуван от тях на Santiago de los Caballeros de Guatemala. На снимката: Останки от древния град на маите Ишимче. 
Подложени на непрестанни нападения от страна на маите, испанците са принудени да се преместят и през 1543 основава град Антигуа (Antigua Guatemala), разположен в живописна равнина между три вулкана (Агуа, Акатенанго и Фуего), на надморска височина от 1500 метра и с умерен климат. През следващите 250 години, Антигуа се превръща в културна, икономическа, политическа, военна и религиозна столица на испанските колонии в Централна Америка, които обединени под името "Кралство Гватемала" включват Южно Мексико (щата Чиапас), Гватемала, Белиз, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Коста Рика. На снимката: Кметството на Антигуа. 
Инспириран от италианския ренесанс, Антигуа е построена с класически прави улици, ориентирани в посока изток-запад и север-юг, и е типичен ранен пример за латиноамериканско градоустройство от 16-ти век. Централният площад на града е заобиколен от двореца на Генералното капитанство, катедралата San Jose и кметството на града. На снимката: Дворецът на Генералното капитанство. 
Катедралата San Jose, построена през 1680, на централния площад в Антигуа. 
Повечето от цивилните, административни и религиозни постройки, които могат да се видят днес, са от 17-18 век и са отличен пример за колониална архитектура. Основна характеристика на този стил са сградите на един-два етажа с масивни стени (поради силно земетръсния район), множество вътрешни дворове и характерната за Средиземноморието цветна мазилка "стуко". На снимката: Типична улица в Антигуа на фона на вулканите Акатенанго и Фуего. 
През 1717 и 1773, две силни земетресения от 7.5 степен разрушават 3000 постройки и над 30 църкви и манастири в града. През 1776 е взето решение столицата на страната да се премести на около 40-50 км в по-малко земетръсен район (днешната Гватемала сити). Въпреки мащабните разрушения, градът постепенно се възстановява и запазва автентичния си вид до днешно време. На снимката: Останки от фасадата на църквата El Carmen (от 1728). 
Една от важните забележителности на града е арката Santa Clara, представляваща закрит мост, по който монахините са преминавали необезпокоявано между сградите на метоха, построени през 1699 и разположени от двете страни на улицата. 
Забележителност на Антигуа са и многото работилници и магазини за нефрит. Нефритът е една от двете форми на минерала джейд (jade), характеризиращ се с различни оттенъци на зеления цвят, който се определя от съдържанието на желязо. Колкото повече желязо има в нефрита, толкова по-тъмен е цвета. Втората форма на джейд е джадеит, който за разлика от нефрита може да е с различни цветове – светло лилав, жълтеникав, розов, черен… Джейд е използван широко от мезоамериканските култури за направата на гердани, пръстени, лицеви маски, остриета на стрели, ножове и е високо от маите. Основен източник на джейд е долината на река Мотагуа в Гватемала. В днешно време, най-много нефрит и джадеит се добиват в Гватемала, Бирма и Китай. На снимката: Различни видове джейд. 
В наши дни, Антигуа е популярна туристическа дестинация с добре развита за целта инфраструктура. Поради централното си разположение, градът се използва като изходна точка за обиколки както в Гватемала, така и в Централна Америка. Програмите на редица круизни компании включват Антигуа като част от туровете си, поради близкото й разположение до пристанища и на двата океана. Голяма част от старите сгради са преобразувани в хотели, ресторанти, кафенета и магазини, но без да се нарушава автентичната архитектура на града. През 1979 градът е обявен за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На снимката: Вход към ресторант сред останките на стари постройки. 
Антигуа е добре позната и за хора, които искат да изучават испански език. Испански може да се учи както в многото езикови училища, така и чрез настаняване в местни семейства. След туризма, организирането на езикови курсове е втория по големина източник на приходи за общината. На снимката: Малките ресторантчета във вътрешните дворове предлагат неповторима атмосфера. 
На около час път от Антигуа е едно от най-красивите езера в света – езерото Атитлан. Разположено във високите части на страната, то е резултат на огромна вулканична активност, развила се преди 80 000 години. В продължение на няколко дни, от недрата на земята са изхвърлени около 300 кубични километра вулканична маса, разпръснати на територия от шест милиона квадратни километра, следи от която се откриват от Флорида до Еквадор, както и в двата океана. Като резултат се е образувал кратер с размери 12 на 5 километра и дълбочина 600 метра, който с времето се е запълнил с вода. Вулканичната активност в района не е спряла през следващите векове, като по границите на кратера са се формирали три нови вулкана – Атитлан, Сан Педро и Толиман. На снимката – езерото Атитлан с едноименния вулкан. 
Районът около езерото Атитлан е обявено за национален парк и е под защитата на Юнеско. По бреговете му са разположени 12 селища на наследници на различни племена на маите (основно Тцутужил, Качикел и Киче). Повечето градчета носят имена на католически светци (Сантяго, Сан Педро, Санта Катарина, Сан Хосе, Сан Хорхе и др.), които са запазили езикът, традициите и занаятите на местното население. На снимката: Езерото Атитлан с вулканите Сан Педро и Толиман. В подножието на двата вулкана е разположено градчето Сантяго Атитлан. 
Чичикастенанго (Chichicastenango), наричан от местните накратко Чичи, е старата столица на племето маи Киче. Всеки четвъртък и неделя в града се организира най-големият в страната пазар, на който както местни, така и жители на съседните градчета носят и излагат свои продукти и показват религиозните си церемонии. 
Повечето жени в Чичи продължават да носят традиционните си носии. 
Пазарът за платове и дрехи се простира по всички улици в центъра и е истински калейдоскоп от ярки цветове. Традиционната техника за тъкане на платове сега се използва за производството на различни сувенири и аксесоари за дома. 
Тъкачеството и бродерията са основни занимания на жените, а комбинацията от ярки и пъстри цветове е невероятна. 
На пазар. 
Пъстротата не е подминала и гробищата в Чичикастенанго. 
Едва ли е трудно да се досетим откъде идва съчетанието на ярки цветове. 
Гватемала е сред десетте най-големи производители на кафе в света. Поради тропическото си разположение и благоприятния климат (честа смяна на слънце и дъжд), кафеените плантации дават по няколко реколти на година. На снимката: Все още неузрял плод на кафе (зелено кафе). 
Кафеена плантация в подножието на вулкан. 
В сърцето на джунглата, насред най-големите дъждовни гори на Централна Америка се извисява един от най-значимите градове на маите – Тикал. "Извисява" е най-точната дума, тъй като в Тикал маите са построили най-високите си пирамиди. Разположен на площ от 15 квадратни километра с над 3000 постройки, градът е просъществувал в продължение на 1600 години (от 600 г. пр. н. е. до 1000 г.) и в пика на развитието си (200-900 г.) е бил обитаван от 50 000 жители. През 1979, заедно с прилежащата територия от 570 кв.км., Тикал е обявен за национален парк под защитата на Юнеско. На снимката: Пирамидата на Великия ягуар. Със своите 45 метра височина (колкото 15 етажна постройка), тя се е превърнала в символ на Тикал. 
Маите са строили религиозните си центрове по следни начин: две огледални пирамиди (често наричани пирамиди-близнаци) разположени една срещу друга в посока изток-запад, а по средата между тях се разполага обредния камък, върху който са извършвани религиозни ритуали. Пирамидите в Тикал, освен с голямата си височина, се характеризират и със стръмните си стени. За сравнение, най-големите пирамиди в Паленки и Чичен Итца са с височина около 30 метра и със значително по-полегати стени. На снимката: Пирамидата на Маските, разположена срещу пирамидата на Великият ягуар. 
Около централните пирамиди са изграждани допълнителни церемониални и жилищни постройки, и са издигани стели, опиващи важни моменти от живота на царете им. На снимката: Северният акропол между пирамидите на Великият ягуар и пирамидата на Маските. 
Пирамидата на Перната змия е най-високата в комплекса – около 50 метра. 
Пирамидата на Великия ягуар, пирамидата на Маските (в ляво), и пирамидата на Жреца на великия ягуар (в дясно). Снимката е направена от върха на пирамидата на Перната змия. До скоро се считаше, че Тикал е най-големия град на маите на територията на днешна Гватемала. Преди няколко години в джунглите е открит El Mirador – вероятно най-големият съществувал град на маите в Централна Америка. В El Mirador е пирамидата La Danta с размери 300 на 600 метра, височина 70 метра и обем от 2 800 000 кубични метра. Макар и значително по-ниска от египетските пирамиди, La Danta може да се окаже най-голямата по обем постройка на древността. 