Днес светът отбелязва международния възпоменателен ден на Холокоста. Тази година се навършват 70 години от освобождаването на "Аушвиц" – един от най-ужасяващите концлагери на нацисткия режим, където са загинали около 1.5 милиона души.
Днес светът отбелязва международния възпоменателен ден на Холокоста. Тази година се навършват 70 години от освобождаването на "Аушвиц" – един от най-ужасяващите концлагери на нацисткия режим, където са загинали около 1.5 милиона души. Агенция "Ройтерс" публикува фотоистория с портрети на оцелелите от концентрационния лагер.
На снимката: Ядвига Богуцка, на 89 години, е била регистрирана в "Аушвиц" с номер 86356.
През август 1944 г. по време на Варшавското въстание, когато Ядвига е на 19 г. (на снимката) тя и майка й са изпратени в лагер в град Прушков и след това в концлагера "Аушвиц-Биркенау". 
Мариан Майерович, на 88 г., е бил регистриран под номер 157715. Когато пристига в "Аушвиц-Биркенау", е на 17 години. Там той за кратко се засича с баща си, който му казва, че майка му и по-малкият му брат са убити в газовите камери. Бащата на Мейерович не оцелява, за да дочака края на войната. 
90-годишната Ева Фахиди държи снимка на семейството си, всички от които са били убити в "Аушвиц" по време на Втората световна война. Тя е на 18 години, когато през 1944 г. заедно с роднините си е докарана от Дебрецен в Унгария в "Аушвиц-Биркенау". 
80-годишната Елжбиета Собчинска, с номер 85536 в "Аушвиц". Пристига в лагера, когато е на 10 г. с влак от Прушков заедно с майка си и брат си. Тримата са разделени в отделни сектори за жени, момчета и момичета. Собчинска казва, че детството й е било ограбено и че е загубила възможността да изпита друг вид живот. 
Елжбиета Собчинска държи часовника на баща си, запазен от брат й, докато са били в лагера. 
Стефан Сот, на 83 години, регистриран в "Аушвиц" под номер 192705, е бил на 13 години по време на Варшавското въстание през август 1944 г. Изпратен е първо в лагер в Прушков и после в "Аушвиц-Биркенау". 
Стефан Сот държи своя снимка като дете от времето на войната. След като пристига в "Аушвиц-Биркенау", е преместен в трудов лагер, където е работил в кухня за нацистите от SS 
87-годишният унгарец Лайош Ердели държи рисунка на друг концлагерист. Ердели е присигнал в "Аушвиц" през 1944 г. и по-късно преместен в друг лагер. Когато е освободен, тежи едва 30 килограма, но опитал да стигне до дома си. След като колабирал, бил откаран в болница от местен фермер. 
Халина Бжозовска, на 82 години, с номер в концлагера 86356. По време на Варшавското въстание е на 12 години. След като цялото семейство е изпратено в лагера в Прушков, тя и шестгодишната й сестра са преместени в "Аушвиц". Бжозовска казва, че е загубила детството си. 
Халина Бжозовска държи своя снимка като дете. 
Хенрик Душик, с номер 192692, е на 10 години при Варшавското въстание през 1944 г. Изпратен е в "Аушвиц-Биркенау" заедно с баща си, брат си и мащехата си. Семейството е разделено и Душик вижда единствено баща си само веднъж, преди да бъде убит в лагера. Душик, брат му и мащехата му остават в лагера до освобождаването му на 27 януари 1945 г. 
82-годишният Богдан Бартниковски, регистриран с номер 192731, е на 12 години, когато пристига в концлагера заедно с майка си. Били са местени няколко пъти между различните лагери. След войната Бартниковски работи като пилот, а след това става журналист и писател. 
Бартниковски държи снимка на семейството си. 
Мария Строинска, на 82 години. 
Първо заедно със сестра си Строинска пристига в лагера в Прушков, а после само тя е изпратена с влак в "Аушвиц-Биркенау". 
77-годишният Яцек Надолни, с номер 192685. Заедно с цялото си семейство е изпратен в "Аушвиц-Биркенау" при Варшавското въстание през 1944 г. 
Преди освобождаването на "Аушвиц" Яцек Надолни и семейството му са изпратени в трудов лагер в Берлин. 
89-годишната Ержебет Брот. На 17 години пристига в концлагера. Припомняйки си пътуването, тя разказва, че болните или жените, които предстои да родят, били натъпквани в един вагон. Когато този вагон бил отворен в "Аушвиц", всички вътре били мъртви. 
Ержебет Брот със снимка на семейството си. 
Унгарецът Янош Форгач, на 87 години. Спомня си как заедно с други хора са били транспортирани до лагера във вагон за добитък, където на прозорците имало бодлива тел. Военен им наредил да предадат всичките си принадлежности с аргумента, че повече няма да им трябват. 
Данута Богданюк-Богуцка, на 80 години. На 10 години пристига в "Аушвиц-Биркенау" заедно с майка си. Тя е участвала в експериментите на т.нар. ангел на смъртта д-р Йозеф Менгеле. След войната Данута Богданюк-Богуцка среща майка си отново и те разбират, че по едно и също време са били в лагера в Равенсбрюк, без да го знаят. 
Янина Реклайтис, на 80 години, с номер 83043, държи своя снима от времето на войната. През януари 1945 г. заедно с майка си е преместена от "Аушвиц-Биркенау" в трудов лагер в Берлин. 
Ласло Бернат, от Унгария, на 87 години. Той казва, че дължи оцеляването на баща си и най-вече на неговата практичност. Бернат е бил на 15 години, когато пристига в "Аушвиц", но баща му му казва да лъже за възрастта си, за да не ги разделят. Дори и по време на престоя си в концлагера той не е имал представа за газовите камери. 
Ласло Бернат държи снимка на свои роднини, всички загинали в концлагери. 
70-годишната София Варелук е родена в "Аушвиц", две седмици преди освобождаването на лагера. Майка й е пратена там, когато е бременна в четвъртия месец. 
Йежи Улатовски, на 83 години, регистриран в "Аушвиц" с номер 192823. През януари 1945 г. успява да избяга от лагера заедно със семейството си, тъй като нямало ток по телената ограда. 
Имре Варсани, от Унгария, на 86 години, държи портрети на други оцелели от Втората световна война. Имре е единственият оцелял от неговото семейство. След войната Имре Варсани не говори за "Аушвиц" в продължение на 60 години, тъй като чувствал срам, че е оцелял. 
80-годишната Барбара Дониецка, регистриран в лагера под номер 86341. Изпратена е в "Аушвиц-Биркенау" заедно с майка си. 
Барбара Дониецка като дете по време на войната. 
Голда Полак, на 89 години е била в няколко лагера, включително "Аушвиц", където е изпратена от Румъния. Тогава е разделена от родителите си, които никога повече не вижда. С подстригана коса и номер вместо име, тя е изпратена в лагера в Бухенвалд в Германия, където работи във фабрика за самолети. По време на принудителни шествия през нощта, тя яде трева, за да не умре от глад. Лагерът в Бухенвалд е освободен от американските военни през април 1945 г.
Днес Голда Полак живее в Бруклин, Ню Йорк. За нея годишнината от освобождаването на "Аушвиц", което е и международния ден в памет на жертвите на Холокоста, е време не за празнуване, а за справяне със загубата и тъгата.
90-годишният Хай Ейбрамс, роден в Чехия, днес живее в Ню Йорк. 
Държи тефтерче, в което е документирано в кои концлагери е бил - Аушвиц, Плашов, Маутхаузен, Мелк и Ебензее. На 20-години Ейбрамс е отведен от нацистки военни и разделен от родителите си, брат си и трите си сестри. 
Хай Ейбрамс е един от най-възрастните оцелели от нацистките концлагери. 