Първият демократично избран президент на България Желю Желев почина внезапно на 30 януари, на 79-годишна възраст.
Първият демократично избран президент на България Желю Желев почина внезапно на 30 януари, на 79-годишна възраст. Желев е сред видните дисиденти от комунистическата епоха и една от знаковите фигури на промените в България след 1989 г. Преследван от комунистическата власт, през 1988 г. той създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство, а след 10 ноември 1989 г. се включва активно в политическия живот на България.
На снимката: Желю Желев по време на лекция на Мишел Брание в Софийския университет "Св. Климент Охридски", март 2001 г.
На 20 януари 1989 г. Желев, заедно с 12 интелектуалци дисиденти, се среща с френския президент Франсоа Митеран, който тогава е на посещение в София. Срещата, станала известна като "Закуската с Митеран", е един от ключовите моменти за свалянето на комунистическия режим в България, независимо че контролираните от режима български медии премълчават за нея.
На снимката: Възстановка на историческата закуска с Митеран през 2009 г. в резиденцията на френския посланик в София. Отляво надясно - президентът Желю Желев и тогавашните френски външен министър Ролан Дюма и посланика на Франция у нас Етиен дьо Понсен.
Желю Желев е съосновател и първи председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Той ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (от януари до май 1990 г.), на която се договарят основните параметри на прехода от комунизъм към демокрация и се взема решение за свикване на 7-о Велико народно събрание, на което впоследствие става и член. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател-президент на Република България. През 1992 г. той става първият демократично избран президент, след победа на балотаж срещу Велко Вълканов с близо 53%, или с гласовете на 2 273 541 българи.
На снимката: Президентът Желев по време на масовите протести, които доведоха до падането на кабинета на Жан Виденов през 1997 г.
Президентът Желю Желев се здрависва с Филип Димитров по времето, по което Димитров бе премиер (1991 г. – 1992 г.).
На 30 август 1992 г. президентът Желев критикува остро правителството на Димитров по време на специално свикана пресконференция в Бояна, станала известна като "Боянските ливади". Два месеца по-късно правителството на Димитров внася в Народното събрание вот на доверие, който губи и на 30 декември 1992 г. слиза от власт.
По време на президентския мандат на Желю Желев България призна Македония за държава. Това става на 15 януари 1992 г. с решение на правителството на Филип Димитров. Новината обаче бе съобщена първо от Желев, който прекъсна заседанието на кабинета, свиквайки съвета за национална сигурност, и подкрепи изрично решението. Против признаването на Македония бе тогавашният вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев.
На снимката: Желю Желев и вицепремиерът и външен министър в периода 1991-1992 г. Стоян Ганев (ляво). Ганев почина на 1 юли 2013 г.
По време на управлението на Желев се стига до охлаждане на отношенията му със собствената му политическа сила, не без заслугата на "Боянските ливади". В края на мандата му СДС решава да проведе предварителни избори, на които симпатизантите да решат кой да бъде кандидатът за предстоящия президентски вот. Желев губи изборите от Петър Стоянов, който става и следващият държавен глава на България.
След края на мандата си Желев отказва да е редови член на СДС и през 1997 г. се явява на парламентарните избори със създадената от него партия Либерална алтернатива, но не спечелва и 0.5% от гласовете. Оттогава се оттегля от активната политика.
На снимката: Желю Желев по време на среща на Балканския политически клуб през май 2001 г.
През февруари 2001 г. със Симеон Сакскобургготски.
Тогава Конституционният съд взима решение, че Симеон не може да се кандидатира за предстоящите през есента избори за президент на България, защото не е живял в страната в последните 5 години. Тогава президент е Петър Стоянов, а премиер – Иван Костов. Решението на съда открива пътя за навлизане на Сакскобургготски в партийния живот и последвалото му избиране за министър-председател.
Със служебния премиер (октомври 1994 г. – януари 1995 г.) Ренета Инджова наблюдават първия ден от работата на 39-ото Народно събрание на 5 юли 2001 г. 
Октомври 2001 г. Желю Желев се яви в съда, за да даде показания по делото за убийството на Андрей Луканов. Желев бе охраняван от полицаи и бе призован за свидетел, тъй като Луканов бе застрелян по времето на неговия мандат като държавен глава. 
Желю Желев се здрависва с последния ръководител на СССР Михаил Горбачов (1985 г. – 1991 г.) по време на лекция на Горбачов пред Атлантическия клуб през май 2002 г. 
През 2005 г. Желю Желев бе удостоен с най-високото държавно отличие – орден "Стара планина".
На снимката: Желю Желев и Симеон Сакскобургготски в наздравица, след като са получили ордена от тогавашния президент Георги Първанов. До тях са президентът Петър Стоянов (1997 г. – 2002 г.) и тогавашният председател на Народното събрание Борислав Великов.
На 26 ноември 2002 г. Атлантическият клуб награди за принос към България и членството й в НАТО президентите Желю Желев и Петър Стоянов. 
Желев по време на панихида в памет на жертвите на Народния съд. 14 февруари 2010 г. 
През октомври 2014 г. бе представена най-новата книга на Желю Желев "Митове и легенди за българския преход".
"Този текст си поставя за цел чрез дешифрирането на лъжите, илюзиите и заблудите да помогне за разкриването на големите истини за българския преход. Известно е, че неистините могат да се поддържат както от личната користна заинтересованост, така може да се подхранват от невежеството или недостатъчната информираност на хората", пише в предговора на книгата.
Една от последните снимки на Желю Желев. Тя е от Съвета на президентите, който беше на 28 януари. Тук Желев е в компанията на наследниците му на поста (в хронологичен ред) – Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. 
Също от Съвета на президентите през 2015 г., който заседава за трета поредна година по инициатива на държавния глава Росен Плевнелиев. 