Днес музикантът и композитор от Босна и Херцеговина, Горан Брегович навършва 65 г.
Горан Брегович е известен със своята филмова музика и един от най-добре познатите по света музиканти от Балканския регион. 
Роден е на 22 март 1950 г. в Сараево. Майка му е сръбкиня, а баща му – хърватин. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалното училище, където се учи дасвири на цигулка, с обяснението, че е мързелив и няма талант. В началото на 60-те години майка му му купува китара и Брегович започва да ходи на уроци при Едо, брат на известния сценарист Абдулах Сидран. 
Основава първия, безименен състав в осми клас. Иска да се запише в художествена гимназия, но майка му настоява за по-практичния транспортен техникум.
На снимката Горан Брегович си партнира с Младен Воичич, изпълнител от най-известната рок банда от бивша Югославия "Бело Дугме".
Горан се съгласява, при условие че ще му позволят да си пусне дълга коса. В техникума става басист на група "Изохипси" (Izohipse), в която не се задържа дълго, както впрочем и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група "Бещие" (Beštije – зверове). Още на шестнайсет започва да се издържа сам като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите. 
От 1967 до 1970 г. е в групата "Кодекси", с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото "Мица, Горан и Зоран" (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 г. е ръководител на състава "Ютро" (Jutro – утро). 
През 1974 . Брегович сформира и своята група "Биело дугме" (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист ("избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи"), той признава своята непреходна любов към рока: "По това време рокът имаше най-съществена роля в нашия живот". 
След гимназията Горан Брегович следва философия и социология и сигурно е щял да стане учител по основи на комунизма, ако не е колосалният успех на първата му плоча "Ако бях бяло копче" (Kad bi' bio bijelo dugme) (1974). 
С "Биело дугме" владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рока като начин на живот на поколения свои последователи. 
Горан Брегович свири на своята китара в циганска махала в Сараево през 2013 г. 
С рокаджийската си чувствителност Горан Брегович винаги е бил отворен и към други течения и един от първите в бивша Югославия, който експериментира със станалото много по-късно модерно "етно-звучене". На снимката Горан Брегович, по време на посещението си в София през 2003 г. 
В края на осемдесетте години Брегович прекратява своите постоянни, за него рутинни, сценични изяви, за да композира музиката за филма на Емир Кустурица "Циганско време" (Dom za vješanje) и осъществява своята детска мечта да живее в малка къща на адриатическия бряг. Войната разбива тази и много други мечти на музиканта и той е принуден да изостави всичко и да потърси убежище в Париж. На снимката Горан Брегович по време на концерта си в София през 2003 г. 
В света на киното навлиза като приятел на Емир Кустурица, а сега е един от най-значителните автори на филмова музика в Европа. Родени и израсли в една и съща среда, в едно и също време, събрали един и същ жизнен опит, Горан Брегович и Емир Кустурица стават тандем, на който не са необходими думи за общуване. 
Музиката за филма на Емир Кустурица "Ъндърграунд" (Underground), спечелил Златна палма на филмовия фестивал в Кан през 1995 г., също е написана от Горан Брегович. На снимката е момент от концерта на Горан в София през 2012 г. 
Повече от десет години, след като Горан Брегович изоставя чистия рок през 1985 г., музиката му не се изпълнява на живо. Обрат настъпва през 1995 г., когато с оркестър от музиканти – изпълнители на народна музика, хор от 50 певци и симфоничен оркестър – осъществява редица концерти в Гърция и Швеция, след който следва концертът на 26 октомври същата година в Националния парк в Брюксел пред 7500 слушатели. 