Днес американският актьор Ал Пачино навършва 75 г. Известен повече покрай филмовите си роли, той не крие, че всъщност театърът е неговата голяма любов.
Днес американският актьор Ал Пачино навършва 75 г. Произходът му е сицилиански, неговите дядо и баба по майчина линия имигрират в САЩ от Корлеоне, Италия. През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над петдесет филма. 
Алфредо Джеймс Пачино е роден в нюйоркския квартал Бронкс на 25 април 1940 г. в семейството на Салваторе и Роуз Пачино, които се развеждат, когато бъдещият актьор е още дете. За него се грижи майка му и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън. Училището не го влече, като единствената му мотивация да го посещава са училищните пиеси, в които участва. Като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, за да се издържа, като е бил ваксаджийчи, продавач на обувки, аранжор в супермаркет, хамалин, надзорник на строеж, разпоредител в театър и дори репортер. По-късно в редица интервюта казва, че като дете е искал да бъде бейзболист, но не се е оказал достатъчно талантлив, за да пробие. 
На 17 Ал Пачино все пак напуска училище и се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма (всъщност започва с комедия, дори пее, но неговата страст е драмата) и изкуства. Премества се да живее в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование. Любопитно подробност е, че Пачино се определя като срамежлив с това и обяснява отказа си да участва в проекти като "Танцувай с мен", въпреки че е отличен танцьор и неведнъж е канен. 
Ал Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Лий Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на "Чарлс" в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор в постановка, която не се играе на Бродуей. 
Следва нова награда този път за второстепенна роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор. След като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг. На снимката, Пачино и Мерил Стрийп на парти на годишните награди академията в Ню Йорк, през 1980 г. 
Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" (The Godfather) през 1972 година. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при положение, че за ролята му са спрягани звезди от ранга на Уорън Бийти, Джак Никълсън и Робърт де Ниро. За актьорите, който са популярни през 70-те Пачино казва, че са били красавци. "И тогава се появих аз", допълва със смях в едно интервю. На снимката, Ал Пачино в сцена от филма "Кръстникът" от 1975 г. 
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (1975). И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (1979), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар. Архивна снимка на актьора от 1978 г. 
Във филма на Брайън Де Палма "Белязания" (1983) Пачино е скандалният кубински наркобос Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. Актьорът смята, че това е най-популярният филм от всички, в които е участвал и той го е превърнал в световно известен актьор. След тази лента Пачино отсъства цели 4 години от екрана, причината е изключително слабият "Революция" (1985 година), за играта си в който, Пачино получава едни от малкото отрицателни ревюта от критиците в своята кариера. Подобен провал е "Джак и Джил" (2011), за който получава "Златна малинка" за най-лош актьор в поддържаща роля. През 1989 се завръща със страстния трилър "Море от любов" с Елън Бъркин, за който се стича, че бележи вторият етап в неговата кариера. По-късно същата година Пачино дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). Седем години по-късно е вторият му опит в режисурата, като "Looking for Richard" е оценен високо от критиката. В едно интервю обаче казва, че няма особено желание на режисира и е в позицията на човек, който чака някой да му предложи проект, по който да работи. На снимката, Ал Пачино и Мартин Шийн 1988 г. 
90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 например печели още една номинация за "Оскар" в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "Кръстникът 3". За да се включи в продължението на гангстерската драма Ал Пачино иска хонорар от 7 млн. долара. Това вбесява режисьорт Франсис Форд Копола, който му заявява, че при това положение ще пренапише сценария, като филмът ще започне с погребението на Майкъл Корлеоне. В крайна сметка Пачино се съгласява да участва срещу 5 милиона долара. За сравнение за участието си в първия филм от поредицата актьорът получава 35 000 долара. На снимката, Ал Пачино поздравява фенове при пристигането на наградите в Кан 1996 г. 
След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържаща роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993 отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито" . През 1995 в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега". 
През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола", в който му партнират Киану Рийвс и Чарлийз Терон. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек", в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу. През 2011 на кино фестивала във Венеция получава награда за цялостно творчество по време на премиерата на "Саломе". 
Ал Пачино е един от най-известните ергени на Холивуд и никога не се е женил. "Ерген съм, макар че това не ми харесва. Хубаво е да имаш някой с когото да изживееш животът си. Но актьорът е един вид емоционален атлет. Влизането от роля в роля е болезнен процес и от него страда личният живот", казва по този повод актьорът. Макар и ерген по документи, Пачино има три официално признати деца - дъщеря от връзката си с учителката по актьорско майсторство Ян Тарант и близнаци от актрисата Бевърли Д' анжело. Той е ценител на женската красота и попитан години след филма "Море от любов" "Кой е първият му спомен за този филм?" казва - невероятното тяло на Елън Баркин (неговата екранна партньорка). Иначе Пачино има не малко връзки с колежки, като една от най-дългите е тази с Даян Кийтън. На снимката актьорът е на вечеря с модния дизайнер Донатела Версаче в хотел Хилтън във Вашингтон през 1997 г. 
Снимка на Ал Пчино от 1961 г. когато е задържан за притежание на оръжие. През 80-те години пуши по четири кутии цигари на ден, но ги спира през 1994 година, когато докторите го предупреждават, че иначе може да загуби гласът си. От този момент нататък пуши много рядко и то само цигари с билки. По отношение на алкохола споделя мнението на Норман Мейлър, че алкохолът убива мозъчни клетки и без него е щял да бъде още по талантлив, но пък е щял да има едни начин по-малко за разпускане. Като едно от най-страхотните чувства на света пък описва настроението, което го обхваща между второто и третото мартини. "Много се харесвам като съм пил, приказвам по-малко, но съм много по-забавен. Малко известен факт е, че от години Ал Пачино страда от хронично безсъние. 
Пачино е голям фен на операта. Почитател е на пиесите на "Шекспир", като любимата му е "Хамлет". Любимата му актриса пък е Джули Кристи, наричана от него най-поетичната от всички актриси. От по-новата генерация актьори харесва Колин Фарел, с когото играе във "Фермата". Попитан в едно интервю в кой филм много е искал да играе, но не е получил ролята казва - "Удар със стик" (1972 г.). Пренебрегнат е обаче, защото не може да кара кънки. 
Ал Пачино не крие, че не обича много интервютата, като вижа вината в себе си. "Проблемът е там, че се изразявам така, че за да ме разбереш, трябва да ме познаваш от 50 години. 
Що се отнася до промяната в киното през годините, Ал Пачино казва, че в наши дни големите студиа не инвестират в социални филми, като "Серпико", "Кучешки следобед" или "Шофьор на такси". С такива проекти сега се заемат незавимисимите компании, а "The Panic in Needle Park", филм за живота в града на двама пристрастени към наркотиците мъже, беше направен от Fox. Днес те не биха финансирали подобен проект. 