За пета поредна година паркът "Заимов" и театър "София" бяха домакин на Софийския фестивал на науката миналия уикенд, който и тази година се радваше на огромен интерес.
За пета поредна година паркът "Заимов" и театър "София" бяха домакин на Софийския фестивал на науката миналия уикенд, който и тази година се радваше на огромен интерес. Организатор на четиридневния фестивал е Британският съвет в България с подкрепата на Столична община и Министерството на образованието и науката. 
В прогарамата на фестивала имаше общо над 60 лекции и събития, а за координацията между петте шатри с книги, експонати и маси за експерименти и игри помагаха над 40 доброволци. 
Едни до други можеха да се видят най-старите български компютри "Правец", най-съвременното поколение ЗД принтер и автономни и сензорни роботи, с които се забавляваха посетителите. 
Тази година в програмата на фестивала бяха "най-известният атеист в света" Ричард Докинс, биологът-комик-водещ по Би Би Си и основател на "Обществото за защита на грозните животни" Саймън Уот, водещият на предаването "Отвъд магията" по National Geographic илюзионистът Дръмънд Мъни-Кутс (DMC), ръководителят на департамента по офталмология и директор на Института по съня и циркадиевите невронауки в "Оксфорд" Ръсел Фостър и още много други.
На снимката: Миналогодишния победител в международното състезание за млади учени "FameLab" Порик Флъд говори с всеки който се спре при него и обяснява защо "дърветата растат наобратно". На ризата си носи значка с надпис: "Попитайте ме нещо, аз съм учен".
Специално за фестивала издателство "Изток-Запад" издаде на български последните книги на трима от лекторите - Докинс, Уот и Фостър, които лично се срещнаха с читатели в шатрата на издателството. 
Във вечерта на откриването на фестивала миналия четвъртък, жури от четирима български журналисти и учени избраха тазгодишния победител в българското издание на "Лаборатория за слава FameLab", който ще представи страната ни на международния финал във Великобритания след няколко седмици. 
Финалистите - десетима млади учени и студенти в най-различни направления, имаха по три минути да представят нещо интересно от своята сфера или труд, върху който самите те работят като учени. На сцената последователно излязоха математици, химици, физици, биолози, еколози, студенти по медицина и ветеринарна медицина, които в кратките си презентации представиха темите за "щастливите числа", екологичната катастрофа на остров Гуам и регенерацията на организмите, също и защо процесите в класната стая са като при химична реакция, защо на Али Ръза все му е лошо, къде са извънземните и защо разширяването на лентите не е решение на проблема с трафика. 
На второ място се класираха двама от претендентите - студентката по биология в Софийския университет Виолета Желязкова и студентът по медицина Костадин Костадинов, които за награда получават билети за Лондон и всички природонаучни музеи там. Големият победител, който също отива на Острова за международния финал на научното състезание, е 28-годишният асистент по природна география в СУ Димитър Желев с презентацията си за Гуам. 
Студенти, доброволци и млади учени от природонаучните специалности и музеи у нас показваха на децата и любопитните родители с какво се занимават и как да използват различна техника - например бинокъл, компас, микроскоп. 
На много от щандовете децата се спираха за дълго, за да си направят нещо - например гривна от мъниста, но с инструкции за това как се свързват клетките или атомите. 
И тази година "Корпусът за бързо гърмене" на Факултета по химия на Софийския университет имаха заградено място, което постоянно беше обградено от хора. 
Студентите по химия показаха целия си арсенал от експлозии, димящи и пълзящи вещества... по няколко пъти през четирите дни на фестивала до изчерпване на запасите. 
Фурор предизвика не-нютоновата течност, направена от равни количества вода и нишесте. Ако потопиш бавно пръстите си в нея усещането е като при обикновена течност, но при всяко рязко движение - например рязко да издърпаш ръката си или да опиташ да удариш сместа отгоре - става твърда като камък. 
Не само химиците, но и голяма част от наблюдателите бяха изцапани с нишесте до края на "урока". 
В петък фестивалът продължи с познати лица от миналогодишното издание. Светлин Пенков, докторантът по роботика в Университета в Единбург, за който "Дневник" разказа миналата година, този път изнесе две лекции пред аудиторията от деца и възрастни - за изкуствения интелект и за съвременната роботика. На сцената той показа и част от роботите НАО, с които заедно с колегите си от университета участват във футболното първенство РобоКъп. 
Огромен интерес събра шоуто на илюзиониста DMC, който показа един от най-старите трикове, който все още се прави в света и предизвика овации като позна намислените на ум числа от хора, които на влизане е помолил да му асистират.
DMC извика на сцената момче, на което беше поставил задача да си намисли двуцифрено число преди шоуто. Илюзионистът попълваше таблото през цялото представление, цифра по цифра между другите номера. Накрая се оказа че по вертикала, хоризонтала, диагонал и всички четири клетки в квадрат, сборът от числата прави числото на момчето.
Сред талисманите на фестивала беше Музейко - той е реклама на музея за деца, който ще отвори врати в София през есента. 
В последния ден от фестивала математикът Едуардо Саенз де Кабазон (на снимката) показа принципите на формиране на толкова големи числа, че не съществува компютър, който да може да ги сметне. "Хората със слаби сърца да отместят поглед!", предупреди той. 
В лекцията си "Големи, огромни и чудовищни числа" Кабазон разказа и как великите имена на математиката като Алън Тюринг са достигнали до чудовищните числа. Накрая публиката няколко пъти го попита какъв е смисълът от това, а той обясни, че тези числа са полезни единствено за програмиране на големи машини и анализ на гигантски масиви от данни. "Ако искате да кажете на някого, че го обичате много, кажете му "Обичам те ВВ(7) в петоъгълник", пошегува се испанецът, след като обясни че числата ВВ са най-големите и дори не може да се пресметне докъде стигат, а петоъгълникът вдига всичко няколко пъти на квадрат. 
В последната лекция за деня в петък, само за 18 , с много чувство за хумор и остър език основателят на "Обществото за защита на грозните животни" Саймън Уот разказа как се е родила идеята за организацията, как две трети от уж най-противните животни - жабите, са застрашени от изчезване, а са изключително ценни за науката и видовото разнообразие и защо сценарият на "Джурасик парк" на връщане на видове чрез клониране на генетичен материал е съвсем реален. 
Темата за "грозните", отровните и най-вече за застрашените животни беше една от основните на тазгодишния фестивал на науката, а посланието - че всички животни са ценни, дори да са грозни и не трябва да позволяваме изчезването на видове. 
Накрая на фестивала публиката си избра грозно животно за талисман на София, по инициатива на "Обществото за защита на грозните животни". Хората гласуваха на такава "бюлетина" и в крайна сметка избраха белоглавия лешояд. 
