Две уникални изложби - "Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале" и "Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ" от колекцията на Регионалния исторически музей в Стара Загора, бяха открити днес в Националния археологически музей.
Две уникални изложби - "Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале" и "Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ" от колекцията на Регионалния исторически музей в Стара Загора, бяха открити днес в Националния археологически музей. 
30 сребърни предмета от съкровище от италианския град Боскореале, погребани при изригването на вулкана Везувий, гостуват от музея Лувър съгласно споразумението с Франция за реципрочни изложби след "Епопея на тракийските крале". 
Датирано към I в. сл. Хр., то е открито в края на XIX в. в цистерна за вино в римската вила дела Пизантела. 
Находката се състои от сребърен сервиз със 102 предмета и торба с антични монети на стойност около 1000 златни ауреоси. 
Смята се, че е принадлежало на аристократка на име Максима, която е загинала до него с още двама мъже. 
В трезора на Националния археологически музей в София са изложени части от сребърния сервиз и отливка от нейното лице, която гостува от Боскореале. 
Такъв голям брой обекти от съкровището наведнъж пътуват изключително рядко, съобщи на пресконференция днес Франсоаз Готие, директор на департамента за етруска, римска и гръцка античност в Лувъра. 
Това е и първото гостуване на предмети от парижкия музей у нас за последните 30 години. 
Съкровището от римската вила при Чаталка пък е една от най-големите находки от I в., откривани по нашите земи. 
Участват предмети от надгробната могила Рошава Драгана, в която са погребани собствениците на вилата - заможни тракийски аристократи. 
Рядък бронзов шлем-маска, инкрустиран меч и друго предпазно и нападателно въоражение, накити, нагръдници и златни венци, инструменти на труда и луксозни предмети и мебелировка, внесени от собствениците от Италия и Изтока, свидетелстват за високия им обществен статус. 
Изложбите се откриват едновременно неслучайно, защото се допълват взаимно и дават богата представа за живота на аристократите в римските провинции, каза директорът на Националния археологически музей доц.-доктор Людмил Вагалински. 