Фотогалерия: Паметникът на цар Самуил в София ще е висок 6.20 м

Велко Ангелов

Фотогалерия: Паметникът на цар Самуил в София ще е висок 6.20 м

На 8 юни в 12 ч. ще бъде открит паметник на цар Самуил в центъра на София - до базиликата "Св. София" и на около 50 м от храм-паметника "Св. Александър Невски".

  • На 8 юни в 12 ч. ще бъде открит паметник на цар Самуил в центъра на София - до базиликата "Св. София" и на около 50 м от храм-паметника "Св. Александър Невски".
    На 8 юни в 12 ч. ще бъде открит паметник на цар Самуил в центъра на София - до базиликата "Св. София" и на около 50 м от храм-паметника "Св. Александър Невски".
  • Готовата фигура днес беше представена от автора й Александър Хайтов в работилницата му, като присъстваха и зам.-кметът по културата Тодор Чобанов и Милен Врабевски, който е председател на фондация "Българска памет", дарила средствата от над 100 хил. лева за паметника.
    Готовата фигура днес беше представена от автора й Александър Хайтов в работилницата му, като присъстваха и зам.-кметът по културата Тодор Чобанов и Милен Врабевски, който е председател на фондация "Българска памет", дарила средствата от над 100 хил. лева за паметника.
  • Фигурата на цар Самуил е висока 4 м и ще бъде поставена на постамент от 2.20 м, или общо паметникът ще бъде висок 6.20 м. Инициативата е по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, като идеята беше подкрепена от Столичната община през есента на миналата година.
    Фигурата на цар Самуил е висока 4 м и ще бъде поставена на постамент от 2.20 м, или общо паметникът ще бъде висок 6.20 м. Инициативата е по повод 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, като идеята беше подкрепена от Столичната община през есента на миналата година.
  • След провеждането на конкурс, в който се включиха 21 проекта, журито избира проекта за скулптура Александър Хайтов и проектантите Росен Гурков и Мария Гуркова.
    След провеждането на конкурс, в който се включиха 21 проекта, журито избира проекта за скулптура Александър Хайтов и проектантите Росен Гурков и Мария Гуркова.
  • "Ние сме единствената европейска столица, в чийто център няма паметник на владетел", заяви Тодор Чобанов и добави, че тенденцията през вековете в Европа е била в идеалния център на градовете да се поставят такива паметници. Зам.-кметът даде за пример Париж, Виена и Лондон. "Истината е, че през втората половина на XX век площадът е населен с монументи от друг характер. Някои от тях са много достойни и подходящи за там, други - с уговорки", смята още той.

    На снимката: авторът на паметника Александър Хайтов.
    "Ние сме единствената европейска столица, в чийто център няма паметник на владетел", заяви Тодор Чобанов и добави, че тенденцията през вековете в Европа е била в идеалния център на градовете да се поставят такива паметници. Зам.-кметът даде за пример Париж, Виена и Лондон. "Истината е, че през втората половина на XX век площадът е населен с монументи от друг характер. Някои от тях са много достойни и подходящи за там, други - с уговорки", смята още той.<br />
<br />
<em>На снимката: авторът на паметника Александър Хайтов. </em>
  • Според Чобанов цар Самуил успява да направи поврат в мисленето на българите по онова време и да наложи тезата, че независимо от трудностите трябва да бъде съхранена държавността. Добави пример, че владетелят 30 години е водил война с държава, която е световна сила, и успял да запази държавността.
    Според Чобанов цар Самуил успява да направи поврат в мисленето на българите по онова време и да наложи тезата, че независимо от трудностите трябва да бъде съхранена държавността. Добави пример, че владетелят 30 години е водил война с държава, която е световна сила, и успял да запази държавността.
  • Милен Врабевски посочи пред журналистите, че това е първа крачка от идеите на фондация "Българска памет". Следващите са поставянето на паметници на цар Борис I в памет на 1150 години от обявяването на християнството за официална религия у нас и началото на Златния век на българската култура, като и поставянето на монумент на хан Тервел. На снимката: авторът Александър Хайтов и Милен Врабевски, който е председател на фондация "Българска памет", дарила средствата от над 100 хил. лева за паметника.
    Милен Врабевски посочи пред журналистите, че това е първа крачка от идеите на фондация "Българска памет". Следващите са поставянето на паметници на цар Борис I в памет на 1150 години от обявяването на християнството за официална религия у нас и началото на Златния век на българската култура, като и поставянето на монумент на хан Тервел.

На снимката: авторът Александър Хайтов и Милен Врабевски, който е председател на фондация "Българска памет", дарила средствата от над 100 хил. лева за паметника.
  • Врабевски добави, че фигурата на цар Самуил е с наведена глава, защото изразява достойнство и достолепие. По този начин той гледал отвисоко своята армия и своя народ и това в никакъв случай не означавало примиренчество. Авторът Александър Хайтов уточни, че и скиптърът на Самуил е патриаршески, защото той е бил и духовен глава на народа, мечът е възстановка по описание на историческата литература и короната е по описание от IX век.
    Врабевски добави, че фигурата на цар Самуил е с наведена глава, защото изразява достойнство и достолепие. По този начин той гледал отвисоко своята армия и своя народ и това в никакъв случай не означавало примиренчество. Авторът Александър Хайтов уточни, че и скиптърът на Самуил е патриаршески, защото той е бил и духовен глава на народа, мечът е възстановка по описание на историческата литература и короната е по описание от IX век.
  • За специалистите по старобългарско изкуство и история (професорите Мавродинов, Ваклинов, Филов, Герасимов, Гюзелев) няма съмнение, че старозагорските каменни пластики трябва да се датират във времето на Първото българско царство, на границата между езическата и християнската епоха, и за изясняването на историческите условия за тяхната изработка. Независимо от това изненадващо в експозициите на Археологическия музей - София, и на музея Стара Загора и в редица издания те са датирани XI - XII век, т.е. в времето на византийското владичество над българските земи. По тези причини тези пластики все още не са официално причислени към ранното българско средновековно изобразително изкуство въпреки тяхната огромна културна и историческа стойност.
    За специалистите по старобългарско изкуство и история (професорите Мавродинов, Ваклинов, Филов, Герасимов, Гюзелев) няма съмнение, че старозагорските каменни пластики трябва да се датират във времето на Първото българско царство, на границата между езическата и християнската епоха, и за изясняването на историческите условия за тяхната изработка. Независимо от това изненадващо в експозициите на Археологическия музей - София, и на музея Стара Загора и в редица издания те са датирани XI - XII век, т.е. в времето на византийското владичество над българските земи. По тези причини тези пластики все още не са официално причислени към ранното българско средновековно изобразително изкуство въпреки тяхната огромна културна и историческа стойност.
  • "Всичко е автентично", добави общинският съветник от ВМРО Димитър Антов, който също присъства на събитието. На снимката: Александър Хайтов и творбата му.
    "Всичко е автентично", добави общинският съветник от ВМРО Димитър Антов, който също присъства на събитието.

На снимката: Александър Хайтов и творбата му.