Потребителска фотогалерия
Като първа столица на Португалия и рожденото място на първия крал на страната ("люлката", или Cidade Berço на португалски) Гимараеш е един от най-богатите на история градове, а неговите средновековни улички с добре запазени паметници, включени от ЮНЕСКО в Световното наследство, го превръщат в едно от най-привлекателните места за посещение в Португалия. 
Намира се в северната част на страната, в окръг Брага, и има население от 52 хил. души. Всъщност Гимараеш и Брага са във вечно противоборство за значението си за историята на Португалия. Битката на Сао Мамеджи (24.06.1128 г.) е с огромно значение за формирането на Португалия и се води в околностите на града. Заедно с Марибор в Словения, Гимараеш е европейска Столица на културата през 2012 г. и по този повод градчето е лъснато и стегнато. 
През Х в. графиня Мумадона Деис овдовява и нарежда строежа на манастир в имението си Вимаренис (днешния Гимараеш). Постоянните атаки от маврите и норманите правят необходимо да се построи крепост за защита на монасите и на християнската общност, живееща около манастира. Това води до издигането на средновековния и твърде примитивен замък с осем назъбени кули, високи по 28 м. 
През ХІІ в., с формирането на Португалската провинция, в Гимараеш се заселват граф Енрике и графиня Тереза, които влагат големи усилия в замъка, за да го разширят и укрепят. Легендата разказва, че двамата вероятно са се заселили в него и че това е рожденото място на Афонсо Енрикес – първия крал на Португалия. В периода ХІІІ–ХV в. различни крале допринасят за подобряването и възстановяването на замъка. 
В течение на времето замъкът е сцена на няколко сериозни конфликта, но постепенно губи отбранителните си функции и е изоставен, което води до прогресивното му упадане до ХХ век, когато е обявен за Национален паметник и са започнати възстановителни работи. 
В непосредствена близост до замъка се намира малък параклис – Igreja de S. Miguel, в романски стил. Твърди се, че тук кръстен първият крал на Португалия – Афонсо Енрикес (1111–1185 г.). Подът вътре е павиран с надгробни плочи, които се приписват на благородни воини, свързани с основаването на страната. 
До параклиса на Сан Мигел е палатът на дуковете от Браганца, построен през ХV век от крал Афонсо – бъдещ дук на Браганца, незаконен син на крал Жоао І, за да бъде дом за него и втората му жена Нороня Констанса. Палатът е огромен, с архитектурни характеристики на укрепено имение, масивни елементи и многобройни цилиндрични комини. В сградата се вижда влиянието на величествената архитектура от Северна Европа. Това е уникален пример на Иберийския полуостров. Съвременният му вид обаче е доста изменен заради исканията на Антониу ди Оливейра Салазар, по чието време започват възстановителните работи. 
През XVI век е изоставен и постепенно запада. Възстановяването на палата започва през 1937 и продължава до 1959 г., когато е отворен за обществеността и е трансформиран в Национален музей, излагащ ценни колекции върху историята на португалските открития, четири копия на гоблени от ХV век, разказващи за някои от стъпките на португалците в Северна Африка, фламандски гоблени, португалски мебели и оръжия. 
По средата на Свещения хълм е разположена сграда, построена през ХVІІ век за манастира на капуцините "Св. Антони". През 1842 г. е купена за целите на болница. Отворена е за посетители, които могат да се разходят по коридорите, дворовете и под колонадите на внушителната постройка, както и да посетят стаята от ХVІІІ век в църквата, в която свещеникът се подготвя за служба и където се съхраняват одеждите и другите предмети, използвани в богослуженията. 
Спускайки се още по-надолу по хълма, се открива църквата Igreja de Nossa Senhora do Carmo (Дева Мария от планината Кармил). Строежът на църквата и на Манастира на Кармил започва през 1685 г. и ясно се вижда бароковият стил. Манастирът е посветен на Санта Тереза, без за това да знае неговият основател. 
С официалното разпускане на религиозните ордени църквата и манастирът стават държавна собственост за използване от военните. От 1862 г. сградата приютява дома "Санта Естефания". 
Красивата калдъръмена Rua de Santa Maria е останала по същество непроменена от векове. Улицата води към центъра на градчето с неговите отлично възстановени исторически сгради. Това е първата от откритите улици в Гимараеш и идеята е била да свързва основания от Мумадона манастир, заобиколен от долните части на селото, и замъка в горната част. Тя се споменава с това име в документи от XII век. 
Една от тези сгради е бившият манастир от ХVІ век "Санта Клара", който днес служи като кметство. Това е бил един от най-богатите манастири на Гамараеш, основан през XVI в. В центъра на бароковата фасада е скулптура на св. Клара. Двуетажната сграда е класическа, а богатата църква е била изпразнена през XIX в. Част от позлатените дърворезби са в музея "Алберто Сампайо". 
Попаднахме на поредния фестивал в двора на кметството с възстановки и щандове, на които се продаваха всякакви сладкиши. 
Португалски сладкиши 
В старите части на повечето португалски градове има многобройни врати, които крият зад себе си сцени от пътя на Иисус към Голгота и се отварят преди Великден, за да напомнят за спирките до разпятието. 
В двора на кметството 
Срещу кметството е общинската библиотека. 
В края на Rua de Santa Maria се намират два очарователни площада с кафенета с маси навън и къщи с балкони. Първият е Praça de Santiago. Според легендата изображение на Дева Мария е било донесено в Гимараеш от апостол св. Яков и е било поставено в езически храм на мястото, което днес е площадът Сантиаго. Тук наблизо се заселват франките, които идват в Португалия с принц Хенри Мореплавателя (1394–1460). 
Наблизо е бил разположен малък параклис през XVII век, посветен на Сантиаго, който е бил разрушен в края на XIX век. 
Останки от него не са открити, но предполагаемото място е отбелязано с плоча с раковина – символът на Camino de Santiago (пътя към Сантиаго). 
Сградата с двете арки на снимката е задната страна на старото кметство на Гимараеш. Строителството му започва по времето на крал Жоао I в края на XIV в. В началото на XVII в. то е напълно реорганизирано от архитект Жоао Лопес де Аморим. 
Централният му вход е на другия стар градски площад – Largo da Oliveira. Дървеният таван вътре е рисуван и днес в сградата се помещава агенцията по Културен туризъм, ландшафт и историческо наследство – регионалните туристически власти на Порто, Северна Португалия. 
На Largo da Oliveira е и църквата Igreja de Nossa Senhora da Oliveira. Има много легенди за произхода ѝ, но популярните истории твърдят, че тя бележи легендарното място, където Вамба – избраният крал на вестготите, се отказва от титлата си и забива кол в земята, заклевайки се, че няма да управлява, докато той не цъфне, а колът незабавно разцъфтял. 
Кулата на църквата е с характеристики в Мануелинов стил и е завършена около 1513–1515 г. Църквата е класифицирана като национален паметник от 1910 г. 
Готическото светилище от 1342 г. пред Igreja de Nossa Senhora da Oliveira на Ларго да Оливейра, издигнато по време нацаруването на крал Афонсо IV за отбелязване на битката при Саладо, водена през 1340 г. 
По-малкият площад Ларго да Оливейра 
Музеят "Алберто Сампайо" е създаден през 1928 г., за да подслони колекциите на предишната църква Nossa Senhora da Oliveira и други църкви и манастири в района на Гимараеш. Издига се на мястото, където през Х век графиня Мумадона поставя началото на манастир, около който възниква Гимараеш. Твърди се, че маслината в двора е 700-годишна. 
Църквата Igreja de N. Sra. da Consolação e Santos Passos (Дева Мария, надеждата и светите стъпки) датира от малък параклис, посветен на Дева Мария и построен през март 1576 г. През октомври 1785 г. е завършена новата барокова църква, чиито две кули са добавени един век по-късно заедно със стълбище и балюстрада. През ХІХ век е построен Параклисът на нашия Господ, прикрепен към църквата. Църквата и параклисът са обявени през 1993 г. за представляващи обществен интерес. 
На Largo do Toural се намират останки от градските стени, на които стоят известните думи "Aqui Nasceu Portugal" (Португалия се роди тук). 