Запретни Еньо, бели ръкави,
та бръкни, Еньо, в сребрен бакрач,
извади, Еньо, еньовска китка -
който е честит той да я носи.
С това припяване за здраве започва един от най-магичните дни в българския фолклорен календар - Еньовден. За народните вярвания денят на рождеството на св. Йоан Кръстител е свързан с упованието в лечебната сила на билките, които надвиват болестите.
"Дневник" събра в снимки слънчевите цветове на този летен ден, след който - пак според фолклора, времето бавно се "обръща" към зима. 
Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. 
Освен че имат лечебни свойства, набраните билки служат и за гонене на духове, както и за правенето на магии. 
Лечебните треви обаче трябва да се съберат, преди да изгрее слънцето. 
Вярването гласи, че в нощта срещу Еньовден звездите "слизат на земята", дарявайки всички треви с огромна лечебна сила, каквато по друго време те нямат. 
Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. 
Под цветния венец се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година. 
На Еньовден хората се изкачват по високи хълмове, за да видят изгрева на слънцето и след това гледат сенките си. Ако те са цели, това е знак, че ще са здрави през цялата година. 
На някои места в България има поверие, че еньовската роса също има лечебна сила. 
Еньовден беше отбелязан в Ботаническата градина в София с детски празник, посветен на растенията. 
Младите посетители се учиха какви лечебни растения има, при какви условия растат те и как могат да бъдат разпознавани и използвани... 
...а също и как да бъдат опазвани. 