Около 2000 души посещават музея годишно, без да се броят гостите в Нощта на музеите, когато традиционно има висок интерес. "Има и винаги е имало - дори приживе домът на Вазов е бил своеобразно поклонническо място," твърди дългогодишния уредник на музея, поетесата Мирела Иванова.
Фасадата на къщата-музей на Иван Вазов в София бе освежена в навечерието на 165-годишнината от рождението на писателя, което по нов стил ще отбележим на 9 юли. 
Вазов живее тук в така наречения софийски, последен период от живота си. Сред най-известните е експонати е столът, на който го застига смъртта от инфаркт през 1921 г.
Домът му, забележителност още приживе, след смъртта му става първият литературен музей у нас, а днес е част от верига с още 7 къщи-музеи на известни писатели.
На снимката: голямата гостна на втория етаж на къщата, където Вазов е прекарвал време с честите си гости проф. Иван Шишманов и Стоян Чилингиров.
Създателите на музея са се старали да запазят интериора така, както писателят го е оставил. 
"Почти 20 години фасадата не беше обновявана, за разлика от атмосферата вътре в музея и се получаваше един грозен дисонанс между това, което излъчва къщата като духовна патина и външният й вид," разказа пред "Дневник" дългогодишният уредник на музея, поетесата Мирела Иванова.
"Повече от 10 години ремонтът бе неотложен и слава богу се състоя, сега, в навечерието на 165-ия Вазов рожден ден, като трябва да подчертая - с изключително разбиране и всеотдайност от всички институции, ангажирани с каузата."
Сегашното освежаване на стените е направено с помощта на общината и министерство на културата, чиято собственост е имота, но и с дарения и доброволен труд.
Около 2000 души посещават музея годишно, без да се броят гостите в Нощта на музеите, когато традиционно има висок интерес, казва Иванова. "Интерес има и винаги е имало - дори приживе домът на Вазов е бил своеобразно поклонническо място."
Тя разказва, че лятото често идват българи, живеещи в чужбина. Най-редовните посетители са ученическите класове, а някои първолаци получават свидетелствата си тук.
Къщата е филиал на държавния Националния литературен музей под Министерството на културата, заедно с къщите на Смирненски, Димитър Димов, Яворов, Пенчо и Петко Славейкови, Вапцаров, Емилиян Станев и Елин Пелин и литературните кабинети на Стоян Чилингиров, Владимир Башев и Иван Богданов.
Заедно с Вазов в къщата "Раковски" и днешната улица с неговото име е живяла и майка му.
"Средствата никога не достигат, въпреки че музеят има доста посетители, има сериозни приходи от билети, наем. Почти никога не можем да разчитаме на Националния литературен музей дори част от средствата да остават тук за елементарни битови потребности, каквито една стара къща винаги има.
Заплатите на уредниците също са смехотворни, но от друга страна е невъзможно да работиш в най-хубавото място на София и да искаш да получаваш висока заплата. Винаги има равновесие, необходим е възрожденски дух."
Така и с усмивка Мирела Иванова на въпроса как се издържа една къща-музей днес. Тя е директор на столичния дом на Вазов близо 20 години. Толкова дълго е останал първият главен уредник Елин Пелин - от създаването на музея през 1926 г. до събитията от 1944 г.
Въпреки че почти цялата й площ е заета от постоянната експозиция, къщата има помещение, в което организира четения на съвременни писатели и други мероприятия.
Стопанисването на къщите музеи като културни центрове, които организират и събития, е един от начините за привличане на повече публика.
Сред известните експонати е и препарираният домашен любимец на поета, Буби. 
