Т.нар. жени за утешение (comfort women) е японски евфемизъм за проститутки, принудени да работят в бордеи преди и по време на Втората световна война.
Естелита Ди е филипинка, оцеляла след Втората световна война, когато е била една от многото т.нар. жени за утешение (comfort women) в окупираните от японската армия територии. Жени за утешение е било евфемизъм за проститутки, принудени да работят в бордеи.
На снимката Естелита Ди е в център на правозащитна организация в Манила, където се виждат снимки на други оцелели. Според филипинските медии редица организации за защита на правата на жените ще поискат извинение, както и компенсации от Япония заради отношението й към тези жени и момичета преди и по време на Втората световна война.
Дзян Сианту е от китайския град Сиян, провинция Шънси. Тя е единствената оцеляла от 16-те жени в Шънси, които съдят японското правителство от 1995 г. за отвличане на момичета и сексуални злоупотреби с тях, докато са били принудени да бъдат жени за утешение.
Дзян Сианту е била е била отвлечена от японски войници, когато е била на 16 години и е била принудена да проституира в продължение на 20 дни по време на Втората световна война.
Синът на Дзян Сианту и носи обяд в дома й. 
Хао Дзюсиан (вдясно) пред дома й в китайския град Гучен, провинция Шънси. Тя живее в малък град и много от хората в него знаят за миналото й. Тя е била отвлечена на 15 или 16 години и е била принудена да проституира по време на Втората световна война. 
Хао Дзюсиан в дома си 
Хао Дзюсиан държи ръката на втория си син, който се грижи за нея. През деня той е на работа, затова тя прекарва повечето време сама. 
Гробът на Лю Минхуан – една от 16-те жени от провинция Шънси, завели дело срещу японското правителство през 1995 г. 
Рен Лейн от град Гучен, провинция Шънси. Тя и семейството й казват пред "Ройтерс", че очакват финансова помощ от китайското правителство, но никой представител на властите не е дошъл да ги посети, въпреки репортажите в местните медии през последните години. 
Хао Юелян, която страда от катаракта, е от град Таюан, провинция Шънси. Избягва да гледа телевизионни филми и предавания за войната, особено когато са включени и японски войници. 
Хао Юелян има осиновена дъщеря. Тя казва, че най-големият белег в живота на майка й е фактът, че не може да има собствени деца. Семейството й вярва, че това се дължи на сексуалните злоупотреби по време на Втората световна война.
За успокоение Хао Юелян има плакати на бебета в дома си. Тя е била отвлечена от японски войници на 17 години е е била принудена да работи като жена за утешение.
Южнокорейката Ли Ок Сун показва своя снимка в дома си в специален приют за жени, принудени да проституират преди или по време на Втората световна война. Ли Ок Сун е родена през 1927 г. в Бусан и е била в редица японски военни бордеи.
Снимката й е направена през 1947 г., две години след като Япония капитулира и когато тя подава молба за китайско гражданство.
След войната тя не иска да се върне в родния си град, защото се срамува. Ли живее в Китай до 2001 г. когато се връща в родната си Южна Корея. 
Ким Бок Донг от Южна Корея показва своя рисунка, която изобразява отвличането й от японски войници, когато е била 14-годишна.
Ким Бок Донг живее в специален приют в Сеул, където се провежда арт терапия, която опитва да помогне на оцелелите жени, принуждавани да проституират. Тя е била в различни т.нар. военни станции в Китай, Хонконг, островите Суматра и Ява, Малайзия, Сингапур.
Гил Уон Ок от Южна Корея в приюта в Сеул. Тя е била принудително заведена във японски военен бордей в Китай през 1940 г. Заразява се със сифилис и развива тумори, поради което матката й е отстранена и не е можела да има свои деца.
Гил казва, че иска извинение от японското правителство.
Гил Уон Ок с помощта на доброволци се отправя към ежеседмичния протест в сряда с искания за извинения и обезщетения от японското правителство. 
