Проектът на "Фотофабрика" среща задочно българи и бежанци - съквартиранти по неволя, изправени един срещу друг по силата на едно нещастие.
Невижданата от десетилетия бежанска вълна в Европа окончателно изостри двете крайни реакции: от обвинения в липса на солидарност и призиви за премахване на границите до ксенофобска истерия.
Когато преди месеци "Фотофабрика" започва собствения си фотографски проект "Непознатият друг", не очаква, че той ще се окаже толкова актуален. Фотографът Фелия Барух, журналистката Боряна Телбис и илюстраторът Кирил Златков поемат на пътешествие, за да срещнат задочно две групи хора: бежанците от лагерите в България и хората, които не пожелаха да ги приемат във своите села: Розово, Телиш и Калище.
Водени от логиката, че човек е враждебно настроен към онова, което не познава, те записват техните образи, истории и страхове - и казват, че медийният разказ често заглушава и двете гледни точки, а липсващото звено в комуникацията между тях най-често се оказват българските институции.
"Страхът не е нито от това, че ще дойдат престъпници, нито от това, че ще дойдат хора, които ние не познаваме. Страхът е от това, че не е организирано, както трябва. Не можеш да докараш 3000 човека с 50 автобуса и да ги оставиш насред площада. Какво ще правят тия хора? Никой не искаше да дава това обяснение," твърди Йото Йотов, възрастен жител на Телиш, в блога на проекта, където авторите ще публикуват още разкази и снимки от пътешествията си.
Сега разказите на бежанците и българите са събрани във внушителната изложба-инсталация "Непознатият друг" и в документален филм, който я придружава. Тя си струва посещението и заради оформлението в "Непознатото пространство" (новооткрито място в бившия Дом на българо-съветската дружба, вход откъм "Евлоги Георгиев"), огромна и тъмна зала, към която води лабиринт от стени.
"Непознатият друг" е проект в развитие. Изложбата ще остане в София до 28 септември, а после ще посети и местата, на които е била снимана.
