Някъде из руините на едно малко китно селце ...
Някъде из руините на едно малко китно селце ... 
Надникнах през прозореца ... 
И видях отново това. 
Гледка, която те грабва, смачква и забравяш накъде си тръгнал. 
И ти се плаче за онази забравена България. 
За която ... дори и да си забравил корените ... нервът те боли. 
Защото някой още те сънува ... 
И те чака ... 
За да ти каже ... 
Не го прави, не ме оставяй. Бъди малко повече българин и себе си. п.п. Изписаният номер е парижки, нямам идея чий, но ме заболя за красотата, която някой вече не желае. 
И мен остави ... 
Изход. 
А бях тръгнала към Роженската обител. 
В навечерието на Андреев / Мечкин / ден, мир и обич от мен. п.п. 29. 11 2015г., 23:47ч. 