Потребителска фотогалерия
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий. Построен е през 1975 год. от скулптор Владимир Гиновски и арх. Иван Иванчев. 
Църквата Ротонда - "Св. Георги" е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града датираща от римската империя. Източник bg.wikipedia.org 
Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Източник bg.wikipedia.org 
Белоградчишката крепост е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра. Източник bg.wikipedia.org 
Беленският мост е сводов мост, разположен над река Янтра на 1 км от град Бяла (Област Русе), чието име мостът носи. Той е построен от Колю Фичето и се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Работата по него започва през 1865 г. и завършва през 1867 г. Построен е по заповед на Мидхат паша. Източник bg.wikipedia.org 
По сведения на Петър Богдан манастирът е построен през 10 век и в продължение на девет столетия е бил важно духовно и просветно средище и твърдина при нашествията на татари и маджари през 13 век, при падането под османско владичество през 14 век и нападенията на Михай Витязул през 16 век. За периода на своето съществуване Чипровският манастир е разрушаван и възстановяван шест пъти: през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 година. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушеното Чипровско въстание, когато били унищожени както икони, църковни утвари и реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, следствие от оживената духовна дейност в манастира пред 17 век. Тленни останки на въстанниците са съхранени в костницата в кулата. След възстановяването си, манастирът установява връзки с руски православни манастири и получава в дар от император Павел I престолно евангелие с пищен сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей. Източник bg.wikipedia.org 
Мезешката крепост е обявена за Народна старина през 1927 год. Обявена е за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието през 1968 год. Сега руините имат статут на археологически паметник на културата от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство. Източник bg.wikipedia.org 
Басарбовският скален манастир води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от XVI век. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята "История славянобългарска". По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква "Свети Свети Константин и Елена" на 13 юли 1774 г., където те се намират и до днес. През 1937 година в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява. Източник bg.wikipedia.org 
"Света Троица" е православна църква в град Свищов, Северна България. Сградата е осветена на 19 септември 1867 година. Построена е от Колю Фичето и е смятана за един от образците на църковната архитектура от Късното Възраждане. Източник bg.wikipedia.org 
През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост. В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери. Източник bg.wikipedia.org ![През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост. В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен и пешеходен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.
Източник bg.wikipedia.org](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_2663219.jpg?v=1449226018)
Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България. Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]). В началото на 1960-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му — събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач "Пловдив" (също построен в в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела / долапи/, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали - бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. За жалост, след ремонта през 1988-1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и "Радецки" от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб. Източник bg.wikipedia.org ![Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]). В началото на 1960-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му — събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач "Пловдив" (също построен в в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела / долапи/, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали - бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. За жалост, след ремонта през 1988-1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и "Радецки" от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб.
Източник bg.wikipedia.org](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_2663220.jpg?v=1449226021)
Проекта за Народен театър "Иван Вазов" стартира със заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд I се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър "Основа", където през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Източник bg.wikipedia.org 
Паметник на Незнайния воин През 1918 г. в България е създадена комисия за направа на паметника. През декември 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на световно известния български скулптор Андрей Николов да създаде монумента и определя мястото – от южната страна на църквата "Света София", като е решено да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаност - 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и, 6 месеца по-късно, новият вариант е приет през декември 1931 г. През 1933 г. е готов проектът, прави се макет, теренът се огражда с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г, но не е открит официално до 1941 г. Източник bg.wikipedia.org 
"Свети Александър Невски" е православен храм-паметник в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име. През 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии)[4]. По архитектурен стил принадлежи към т.нар. "руски северен ампир". В подземния етаж на храма се намира криптата. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от 12 – 19 век. Източник bg.wikipedia.org !["Свети Александър Невски" е православен храм-паметник в София, който e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име. През 1955 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Вътрешността му е разделена по дължина на три части – нартекс (с два параклиса), централна част и олтар (с три престола), а централната му част е съставена от пет кораба по ширина (с двете странични покрити галерии)[4]. По архитектурен стил принадлежи към т.нар. "руски северен ампир". В подземния етаж на храма се намира криптата. Първоначално тя била предназначена за гробница, но през 1965 г. е превърната в музей за средновековно и антично изкуство – филиал на Националната художествена галерия, където са експонирани едни от най-красивите български икони и стенописи от 12 – 19 век.
Източник bg.wikipedia.org](https://img.dnevnik.bg/shimg/zx980_2663223.jpg?v=1449226028)
Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район "Оборище". Тя е паметник на културата с национално значение. Построена е по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 година на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източно-православни орнаментални елементи, дело на художника Харалампи Тачев. Източник bg.wikipedia.org 
Докторският паметник (Паметник на загиналите през Освободителната война 1877 – 1878 медицински чинове) е паметник в Докторската градина в София. Изграден е през 1883-1884 г. с руски средства по проект на руския архитект от чешки произход Антоний Осипович Томишко в памет на загиналите медицински работници в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., повечето от които са работили в мисията на руския Червен кръст и са паднали в сраженията при Плевен, Пловдив, Мечка и на връх Шипка. Източник bg.wikipedia.org 
Дърворезба, която до скоро можеше да се види в градинката пред Народен театър Иван Вазов. Източник bg.wikipedia.org 
Кадър от крепостта Баба Вида 